На нежния пол може да се завиди – женският организъм е така устроен, че може да се направи операция на вътрешните органи така, че да не остане и драскотина на кожата.
Пътят към бъбреците, стомаха и другите вътрешни органи хирурзите прекарали през женското влагалище, и този метод позволява избягване на болки, сраствания и други усложнения.
Лекарите са усвоили толкова „интимен маршрут“ в началото на 20-ти век, когато се появили миниатюрни устройства за лапароскопски операции.
Премахването на апендикса през влагалището сега се е превърнало в толкова обичайна процедура, лекарите се научили трансвагинално да оперират бъбреците, стомаха, жлъчния мехур.
И това още не е пределът – технологиите на хирургичната интервенция през естествените отвърстия се наричат„Ендоскопска транслуминална хирургия през естествените отвърстия“, и имат голямо бъдеще.
Разбира се, операции могат да се провеждат и през устата, уретрата или ануса, тези пътища също са усвоени. Но влагалището, за разлика от другите естествени отвърстия, обилно колонизирани от микроби, е почти стерилно.
Естествената кисела среда и микрофлората на влагалището убива опасните микроорганизми, природата неслучайно е направила това място чисто, тъй като детеродните функции са най-важни за еволюцията.
Повече плюсове, отколкото минуси
В САЩ първите лапароскопски методи в гинекологията са приложени в практиката още през 1928-ма година.
При такива операции значително намалява болката, свеждат се до минимум рискът от инфекции, организмът по-бързо се възстановява и на повърхността на тялото не остават белези.
И най-вече след операцията не възникват нито хернии, нито сраствания.
Но ако пациентката страда от наднормено тегло, то операцията през вагината е единственият удобен и щадящ път, тъй като хирургът не е нужно да достига до болния орган чрез дебелия слой на подкожните мазнини.
Страховете се основават на това, че след трансвагинална операция на жената по някакъв начин може да ѝ наруши сексуалната функция, но това е много малко вероятно.
Но опасения при пациентките все пак има, тъй като с времето на широко внедряване на новия метод са изминали около 10 години.
И все пак безпокойството, че сексуалните усещания ще отслабнат, е необосновано. Практиката показва, че след пластични операции на вагината – често се прави с козметична цел, взаимната наслада на жените и техните партньори става, дори все по-силна.
А в Дания било проведено специално статистическо изследване по тази тема, доказващо, че сексуалната дисфункция след операциите, проведени през влагалището, се среща не по-често, отколкото при хистеректомия по традиционен метод.
Прощавай, болка!
За отстраняване на жлъчния мехур разрез през стената на влагалището се прави съвсем малък разрез, с размер от 1 сантиметър.
Проблемът е в това, че тъканите и мускулите на влагалището са еластични, те лесно могат да се разтягат, затова през направеното отвърстие могат да се премахнат доста големи фрагменти.
Същевременно хирурзите гарантират почти пълно липса на болка – операцията се провежда под пълна упойка, хоспитализация е необходима само за 1 ден.
Единственото ограничение е въздържание от секс в продължение на месец.
Разбира се, за трансвагиналните операции е необходимо съвременно оборудване и хирурзите трябва да го владеят в пълна степен.
Тъй като работата с такива инструменти е доста по-сложна, отколкото с обичайния скалпел. Но прогресът не стои на място – за трансвагиналната операция вече успешно се използват роботи.
