Взаимната зависимост е способна да сближи майка и дъщеря. Но грижата за възрастни родители е скъпа и трудна, затова често и стареенето се превръща в изпитание.
Психоаналитикът Клод Алмос говори за срама, тревогата, чувството за вина и за това как да останем хора.
Магда Сабо има прекрасен роман „Пилат“ за лекарка, която след погребението на своя баща, довежда със себе си своята майка, която през целия си живот е живяла на село, в града.
Разбира се, тя прави това, за да не остане там в самота и да живее в комфортна обстановка. Благите намерения се превръщат в път към ада…
Със същите, с които винаги се прикриваме, когато искаме да помогнем на някого и забравяме да питаме този човек какво смята добро за себе си, самонадеяно присвоявайки си правото да решаваме вместо него.
Как можем да защитим и подкрепяме този, който се нуждае от това, същевременно продължавайки да ги признаваме за субект, способен да изрази собствено желание, което следва да уважаваме?
Това е един от най-важните въпроси както при възпитанието на децата, така и когато става въпрос за грижа за възрастни родители.
Последните трябва да отговорят на него в момента, когато самите те стават по-уязвими, сблъсквайки се с призрака на собствената си старост и страх да бъдат отхвърлени от обществото, в което в напредналата възраст е равносилна на непълноценност.
Първо това се отнася до жените, тъй като обществото до сега придава неоправдано голямо значение на тяхната външност. Затова майката, остарявайки, става за дъщерята плашещо огледало за нейното собственото бъдеще.
Още повече, ако житейската история на дъщерята не ѝ е позволила - несъзнателно да отдели своето тяло и същество от майка си и се смята за обречена на точно такъв живот. Но трудностите не са само в това.
На хоризонта на родителската старост през цялото време като планина се издига мисълта за тяхната неизбежна грижа.
Тази мисъл причинява болка, но също предизвиква болка – децата се оказват лице в лице със смъртта, от която повече никой не може да ги отдели.
Затова и когато родителите остаряват, отношенията както на синовете, така и на дъщерите са белязани със страх. Всеки ден, във всички ежедневни действия, ако родителите не могат да се обслужват.
За да се поеме грижата за старите родители от професионалисти, а за децата остане само да проявяват нежност, са необходими много пари.
Затова и синовете, и дъщерите са принудени да осигуряват тази грижа сами. Най-голямото, което могат е, когато ситуацията позволява, да намерят медицинска сестра, която понякога да ги сменя.
Всеки път, когато го правят обаче, изпитват безпокойство: „Как ще мине всичко?“И когато се оказва, че нищо не е минало, както трябва, отново възниква чувството за вина.
При някои жени с възрастта съперничеството се задълбочава, в което майките и преди са ги карали да живеят.
Макар и мъжете да не застраховани от това, обикновено основното бреме по грижата за родителите пада върху жените, и това може да бъде за тях не само ужасно, но и невъобразимо.
Как да изразите, колко тежко изпитание е задължението, тъй като до тях няма професионалист, който би могъл да направи това – да мие тялото на своята майка и дори нейните полови органи?
Тази част от тялото, която е била забранена зона за майчината сексуалност и която е раждала в детството догадки и въпроси? Как да престъпим табуто?
