В човешкото тяло бактериите действат като малки фабрики, които непрекъснато се разделят и произвеждат свои клетъчни копия. Ако можехме да спрем производството на ДНК-то, то тази фабрика би престанала да работи и клетките ще загинат.
И тук идва ролята на хинолните– невидимите „ключалки“ на бактериалната ДНК, които блокират възпроизвеждането на бактериите и ги убиват бързо. Открити още през 1960–та година, те се превръщат в революционно медицинско съкровище в лечението на различни опасни инфекции, особено на уринарния тракт, дихателните пътища и стомашно-чревния тракт.
Тяхното прецизно насочено действие върху молекулите несъмнено печели огромен положителен ефект върху общото здраве. Нека не забравяме обаче, че както всеки антибиотик, така и хинолоните могат да крият своите рискове от странични ефекти.
Същност на хинолоните и механизъм на действие
Хинолоните са синтетични антибиотици с бактерициден произход, чрез който убиват бактериите с блокирането на ензими, важни за ДНК репликацията. Това са ДНК-гираза за грам отрицателните бактерии и топоизомеразата при грам положителните.
Без тези ензими бактериите не могат да живеят и да се възпроизвеждат, и бързо загиват. Техният механизъм на действие може да се проследи в няколко последователни етапа:
- Преминаване през бактериалната клетка;
- Свързване с ДНК – гиразата или топоизморезата;
- Блокиране на апликацията на ДНК;
- Смърт на бактериалната клетка.
Действието и нуждата от хинолони е особено важно за тежки инфекции, при които бактерицидната активност може да бъде критична и животозастрашаваща. Въз основа на антибактериалния спектър на действие, хинолоните могат да се класифицират на две големи групи и отделни поколения. По-надолу ще разберете повече за тази класификация.
Първо поколение
Това е Налидиксовата киселина и това е първият въведен хинолон в историята и практиката. Има бактериостатичен ефект върху Ешерихия коли, Клебсиела, Протеус, Шигели и Гонококи. Използва се за лечение на грамо-трицателни уроинфекции, при стомашно-чревни и ушни инфекции.
Второ поколение
Тук са повече видовете: Оксолинова киселина, Пипемидова киселина, Пиромидинова киселина и Циноаксацин. Техните предимства са по-незначителни от тези на Налидиксовата киселина, но също биват използвани при грам-отрицателни инфекции на пикочните пътища.
Приложението на хинолоните от първо и второ поколение е по-ограничено с годините, поради по-тесния спектър на действие, както и поради бързо развиващата се резистентност. Друга причина е излизането на хинолоните от следващите поколения, чийто спектър е по-широк.
Трето поколение
Тук спадат Ципрофлоксацин, Офлоксацин, Норфлоксацин, Еноксацин и Пефлоксацин. Те са получени чрез въвеждане на флуорен атом на 6-та позиция в хиноловия пръстен. Техният спектър е много по-широк, а тяхното действие – бактерицидно. Използват се предимно орално.
Четвърто поколение
Представителите на четвъртото и последно поколение са: Левофлоксацин и Моксифлоксацин и те имат подобрена активност срещу грам-положителните инфекции. Тяхно водещо предимство е отличната стомашна резорбция и доброто разпределение в тъканите, и телесните течности.
Те се откриват в урината, бъбреците, простатата, белия дроб, макрофагите, неутрофилите, костите и хрущялите в случаи на по-висока концентрация. Те се елиминират главно чрез бъбреците, като за Моксифлоксацина е характерна жлъчната екскреция.
Потенциални странични ефекти
Хинолоните могат да засегнат и някои човешки полезни клетки, и то в частност митохондриите, колагеновия метаболизъм и нервната система. Техните странични ефекти могат да бъдат остри и трайни по време на приема или седмици след тяхното спиране.
В повечето случаи те могат да засегнат сухожилията, коленната област и раменете чрез подуване, болки, усещане за скъсване и внезапна руптура. Преминавайки през кръвно-мозъчната бариера, те могат да причинят депресивни състояния, тревожност, паник атаки, обърканост и халюцинации.
Метаболизмът също бива засегнат чрез гликемични колебания, като хипогликемия или хипергликемия. Това може да се случи при диабетици или при пациенти на инсулин.
При някои хора се появяват и стомашни проблеми, като гадене, повръщане или диария. В някои случаи хинолоните засягат и митохондриалната ДНК или клетъчния енергиен метаболизъм чрез хронична умора, мускулна слабост и продължителни симптоми при някои пациенти.
