Трудно е да си представим човешкия живот без емоционална окраска. Емоциите служат за изразяване на отношения към конкретния събития, ситуации и хора.
За съжаление, отрицателните емоции често преобладават над положителните, но са необходими, тъй като формират в него важни личностни качества.
Едновременно с това те могат негативно да се отразяват на здравето не само на самите нас, но и на околните. За да стане животът ни по-хармоничен, е необходимо да се научим да управляваме емоциите.
Ролята на емоциите в живота ни
Основната функция на емоциите – това и изразяване на отношение на конкретната личност към предметите, отношенията.
Към положителните емоции се отнасят радостта, удовлетворението, възторга към отрицателните емоции – тъга, обида, разочарование, и много други. И изпълняват в живота ни оценъчна функция.
Втората функция, която изпълняват емоциите, това е регулиране на постъпките и на действията. Те помагат да се направи избор и да се вземе решение.
Както отрицателните емоции, така и положителните позволяват да се мобилизираме и да направим важна крачка към постигането на целите.
Често мобилизиращи са яростта и страха. Емоционалното състояние помага да дадем оценка за определени събития в живота на човека.
Всеки спомен е с емоционален нюанс.
Човек не може постоянно да се радва и да се огорчава. Отрицателният емоционален фон може да бъде реакция на стрес, и е крайно вреден не само за самия човек, но и за околните.
Неумението за контрол може да доведе до неприятни последствия за репутацията, затова и контролът на отрицателните емоции е необходим за повишаване на качеството на живот на човека.
Затова контролът на отрицателните емоции е необходимо за повишаване на качеството на живот на човека.
Гневът като реакция на стреса и други негативни фактори
При продължителен стрес вбесяване, гневен изблик или неконтролируема агресия е възможна, дори от незначително събитие, на което да не обърне внимание при други обстоятелства.
Честите избухвания могат да бъдат вследствие на модели на поведение, закрепили се в семейството или при психическо разстройство, например, депресия.
Избухливостта най-често е придобит навик. Ако в семейството е било прието да се повишава тон, да се крещи, то с времето детето привиква към този модел на поведение.
Някои родители използват своя гняв, за да демонстрират авторитет, също както началниците могат да си позволят да крещят на подчинените си, а не обратното.
Популярното в съвременната психология понятие „тригер” означава катализатор на отрицателните емоционални проявления. Всеки човек може да се вбеси от определени неща, т.нар. тригери, това е, което предизвиква гневни изблици.
Пристъпите на неконтролируема агресия имат и телесно въплъщение. Някои стискат юмруци инстинктивно, други дишат трудно, трети изпитват желание да хвърлят предмети по стената.
След гневни изблици човек изпитва вътрешен дискомфорт, който не му носи облекчение и не решава проблема.
Честите гневни изблици се отразяват неблагоприятно не само на здравето на човека, но и на неговите близки.
Малките деца започват да копират поведението на родителите и да възприемат деструктивните модели. В отношенията с половинката възникват трудности.
Влошават се отношенията с колеги и приятели. Но ефективната борба с негативните емоционални проявления е възможна само при желание на човек.
Как да се научим ефективно да управляваме отрицателните емоции
За един от най-простите начини за борба с гнева се смята броенето до 10. Това може да се съчетае с дълбоко вдишване и издишване. Постепенно отрицателната енергия се отдръпва и човек се успокоява.
Също е необходимо внимателно да наблюдаваме за това, което се случва, за да можем по-лесно да контролираме своите чувства в момента, в който се задейства провокиращият фактор.
Друг разпространен момент е използването на стоп-думи в негативните моменти. Възможно е те да не носят никакво смислово натоварване и да изглеждат странни.
Произнасянето може да е с всяка интонация. В борбата с емоционалните проявления помага и физическото натоварване.
В много случаи гневът е вторична емоция, зад която може да се крие страх, неувереност в себе си и чувство за вина.
