От началото на своето съществуване преди 200 хиляди човечеството, условно казано, е страдало от различен вид заболявания, причина за които било неспазването на елементарни правила за обществена и лична хигиена.
Но дойде и времето, когато благодарение на улесняването на достъпа до здравни услуги и средствата за масово осведомяване, ние постигнахме желания резултат – почти стерилна чистота.
Разбира се, в България има какво още да се направи в тази насока и то главно по отношение на популациите на бездомни кучета и котки и то в големите градове на страната.
Но всъщност се оказва, че избавяйки се от един проблем, си навлякохме други, които са не по-малко трудни за разрешаване.
Основният въпрос е защо?
Оказва се, че основният социален проблем с инфекциозните заболявания е почти разрешен. Но за сметка на това рязко се увеличи броят на хората, предимно децата в развитите държави, страдащи от различни от различни алергии.
Най-голямо покачване на броя на алергичните хора се отчита сред градското население. За особено засегнати могат да се смятат жителите на Швейцария, тъй като е една държавите с най-висока обществена хигиена.
Голяма част от населението на тази държава страда от алергични заболявания. В тази връзка учените от различни държави започнаха да излагат всевъзможни хипотези.
Промишленото замърсяване в градовете, неправилното хранене, химизацията на селското стопанство. Всички тези предполагаеми причини били детайлно анализирани и проверено, но, за съжаление, така и не спомогнали за изясняването на факторите, отключващи алергичните заболявания.
Наложило се проучването и допълнителното изучаване, както на инфекциозните, така и алергичните заболявания. Отговорът бил в крайна сметка намерен едва тогава, когато британският епидемиолог Дейвид Стричън обърнал внимание на странна закономерност.
При второто, третото и прочие деца в семейството, обикновено наблюдавало намаляване на риска от поява на алергии в сравнение с първородното.
Грешката стерилност
Обяснение на този новооткрит факт било намерено много бързо. До появата на дете в семейството в жилището била поддържана почти абсолютна чистота, с други думи – среда почти без бактерии и други микроорганизми.
С раждането на детето и неговото израстване чистотата в жилището не била толкова абсолютна. Тоест второто дете расте в по-малки чисти помещения в сравнение с първото.
Във всяка една секунда човек влиза в контакт с милиони невидими за него микроорганизми. За да се предотврати проникването им в организма, съществува специален защитен механизъм – имунитет.
Създаването на стерилни условия за детето е на практика невъзможно. Но все пак, ако родителите се стремят към това, използвайки антибактериални средства за почистване и сапуни, те не само, че няма да донесат полза на детето си, а напротив, ще му навредят. Все пак едно дете не е рядко оранжерийно растение.
Рано или късно на него ще му се наложи да напуска жилището и ще се сблъска с всичко това, което живее навън като микроби, мръсотия и прочие фактори, от които родителите му са го крили.
За да се адаптира към тази „чужда инфекция“ се изисква определено време.
Най-голям риск от алергични заболявания са изложени децата, които са прекарали детството без да имат достъп до кал или мръсотия, поради това, че техните родители са се страхували за здравето им.
Също не трябва през цялото време да използва битова химия за дезинфекцията на помещенията, които обитава детето.
