За болестта на Дюпюитрен се знае от почти 2 века – за първи път развитието на характерната контрактура на пръстите на ръцете описва френският хирург Гийом Дюпюитрен през 1831 г.
Тогава лекарят предлага оперативен метод на лечение.
Въпреки че патологията е достатъчно разпространена, до голяма степен нейната природа и досега остава неясна.
Как се разпознава болестта в ранен стадий и как може да се отстрани?
Какво е това болест или контрактура на Дюпюитрен?
Контрактурата на Дюпюитрен – фибрамотоза на дланите представлява израждане на дланните сухожилия от невъзпалителен характер, в резултат на което пръстите губят подвижност и не могат да се сгънат.
Според статистиката, болестта по-често засяга мъжете, при жените се развива 6-10 пъти по-рядко и протича, обикновено, в лека форма.
Израждането на сухожилията в съединителна тъкан се наблюдава основно на безименния пръст – 40% от случаите, но контрактурата може да засегне и другите пръсти на ръцете.
Загуба на подвижност на кутрето се среща при 35% от пациентите, средният пръст е засегнат при 16%.
Контрактурата на големия пръст и на показалеца се среща само в 3% от случаите.
За заболяването е характерно последователното увреждане на пръстите, което започва от безименния.
А доколкото заболяването прогресира много бавно, затова и показалецът и големият пръст по-рядко страдат от патологични изменения на сухожилията.
Контрактурата се развива обикновено след 40 годишна възраст и се засягат и двете длани.
Ако пък заболяването се открие в по-млада възраст, има риск бързо да започне да прогресира.
Причини – травми, наследственост и нещо друго
Днес не е известно точно по какви причини се развива заболяването.
Самият Дюпюитрен в описанието на контрактурата предполага, че се предизвиква от хронична травма на дланите.
Пусков механизъм за патологичното израждане на тъканите може да бъде фрактура или силно нараняване, а също и продължително притискане на дланта, например, в случаите когато човек постоянно се опира на нещо.
В съвременната ортопедия ролята на травмата в развитието на контрактурата на дланите се поставя под въпрос.
Най-често заболяването обхваща и двете ръце.
А това означава, че причина за болестта не може да е външно въздействие.
В някои случаи травмата на дланта, особено хронична, наистина влошава протичането на заболяването, способства за неговото бързо прогресиране.
Доказано е, че контрактурата на Дюпюитрен не е свързана с нарушения на периферната нервна система, а също и с нарушения на белтъчния и на солевия обмен на веществата.
Една от спорните теории е тумороподобната природа на заболяването.
Много ортопеди напълно я отричат.
Но все пак съществуват изследвания, които свързват разрастването на съединителната тъкан в сухожилията с активността на туморните клетки.
В клетките на пациентите с контрактури били открити онкогени, които играят ключова роля в развитието на фибросарком.
Признаци на болестта – изменения на кожата, образуване на възелчета
Признаците на болестта на Дюпюитрен са толкова характерни, че често при преглед ортопед може да постави диагноза.
Разграничават се 3 стадия.
1. На дланта, около основата на палеца, се образува малко възелче
Понякога човек забелязва само малко набръчкване на кожата.
Размерът на уплътнението не превишава 1 см в диаметър, новообразуванието не боли, само в редките случаи дискомфорт се усеща при притискане.
2. Характерните признаци на болестта стават по-силно изразени
Възелът става по-голям, започва да притиска дланите, около него се появяват гънки.
Лечение на контрактура
В ранните стадии се препоръчва консервативно лечение.
И макар да не може да напълно да премахне контрактурата, съществено се забавя нейното прогресиране.
