Преди повече от 200 години, на 9 ноември 1801 г. в САЩ се ражда Гейл Борден – човекът, който изобретява кондензираното мляко и дехидратираното месо.
Преподавателят и издател мечтал да снабди с удобна, вкусна и полезна храна своите сънародници, които усвоявали американския континент.
Неговите сухари от дехидратирано месо, макар и да били по-популярни сред сънародниците, не конкурирали успешно месните компании.
Но през 1853 г. Борден патентова успешно процесът на получаване на сгъстено мляко чрез екстракция на 75% течност и добавяне на захар.
И след няколко години, в гражданската война на САЩ кондензираното мляко се превърнало в част от войнишката дажба.
Днес има по магазините има доста голям избор, обезводнени по различни начини храни.
Космонавти, туристи и редови офис служители ги употребяват
. Как днес се приготвят концентрати храни и доколко тяхната употреба е вредна или полезна за здравето?
1. Голямата сушилня за храна
За да получим дехидратиран продукт, трябва да го изсушим.
Тоест, готовият продукт се нагрява до 100-120 градуса.
Естествено от температурата се разрушават клетки и витамини.
В резултат при добавяне на вода към този продукт на изхода можем да получим храна, която доста силно се отличава от изходната – по консистенция, цвят, миризма и вкус и съдържание на хранителни вещества.
В нея ще има малко витамини и белтъчини.
За компенсиране на протичащите при дехидратиране изменения, се използват ароматизатори.
А за предотвратяване размножаването на организми и за осигуряване на продължително съхранение – консерванти.
Основното предимство на този метод на производство е ниската му цена.
2. Сублимирано хранене
Идеята, принципно, е също да се отстрани водата от продукта.
Но в процеса на сублимация това се прави доста по-изящно – чрез сублимация на вода след нейното замразяване. Какво означава това?
Целият процес е с название лиофилизация – меко сушене.
Водата при замразяване до -190 градуса се превръща в лед.
Но замразяването става много бързо и водата не успява да образува големи, разрушителни клетки, кристали.
И този лед при условията на вакуум може да се превърне в газ, без преминаване в течен стадий.
Превръщането на водата от лед веднага в пара се нарича сублимация.
Течността се превръща в прах, а твърдите обекти в смес от парченца и прах.
Какво е хубавото на процеса на сублимация?
Никакви ледени кристалчета, разкъсващи нежните стени на клетките, не се разрушават витамините и прочие хранителни вещества.
А това, че не са нужни никакви консерванти и оцветители.
Цветът и вкусът при добавяне на вода се връщат в пълния си обем, а консерванти не са нужни.
След обработка на храната при ниски температури и във вакуум, тя се съхранява в опаковка с газообразен азот или друг инертен газ, който надеждно пази от атака на микроорганизми.
Според експерти сублимацията дава възможност за съхранение на до 97% от хранителните свойства на продукта, а влажността остава на 5-8%.
Срокът на съхранение на сублимираната храна е около година за млечните продукти и до 2 години – зеленчуци.
Комфортната температура за такива храни е от -50 до +50 градуса.
В своя практически натурален вид те се връщат за 5-10 минути.
Сублимацията се провежда на специални скъпоструващи сублимиращи уреди, което съществено оскъпява продукта в сравнение с дехидрирането.
Какво може да се сублимира?
Всичко, каквото може да ни хрумне - плодове, зеленчуци и дори сурово месо.
