Как COVID-19 влияе на психическото здраве? С голяма степен на определеност се говори за увеличаване на количеството ментални разстройства.
Засега изследванията и научните публикации на тази тема не са толкова много, повечето от тях са публикувани в англоезични източници. За какво пишат лекарите, невробиолози, психолози и други специалисти?
Някои фактори вече влияят на влошаването на психическото здраве на много хора. Да опитаме да ги разделим на 2 групи.
Първата група фактори касае общия фон, свързан с пандемията, икономическия и социалния живот на хората. Втората се отнася непосредствено към вируса и неговото влияние върху човешкия организъм.
Пандемия и общество
Заплаха за оцеляването на вида
На тази основа може да се разгледа текущата ситуация, и причините са напълно очевидни.
- Новият вирус може драматично да повлияе на здравето и на живота. COVID-19 може да подрине здравето или доведе до смърт на членове на семейството, на близките на всеки.
- Заради пандемията хората губят и още ще губят работа, доход, понижава се нивото на живот.
- Всеки представител на човешкия род е потенциално опасен, като по външни признаци е невъзможно да се определи дали е болен, е невъзможно.
Всички трябва да носят маски – това е необходима мярка. Но покритите лица на околните, сякаш напомнят, че разпространител на вируса може да се окаже всеки от нас.
Зона на високо напрежение
Тревога
Знаем, че има опасност, но тя е неопределена. Ситуацията е още непредсказуема. Ясни перспективи изход от тях засега няма. Всичко това поражда в нас тревога.
Ретравматизация
В тази обстановка при много хора се активизират стари травми, както отбелязва и клиничният психолог, експерт в областта на травматерапията и автор на метода на интергративна соматична психология.
За себе си напомнят травмите, свързани със заплахата за живота и загубата – травми от медицински характер, опит на жертви на глад, травми от медицински характер, опит на жертвите на насилие, глад, травми, нарушена привързаност.
Още повече, че ситуацията от пандемията – това е провокатор за поколенчески и колективни травми, например, свързани с войни и глад.
Информационен натиск
Пандемията създава напрегнат общ фон, на който ние се печем ежедневно. Медиите и социалните мрежи осезаемо усилват общата тревожност и стрес.
Недостатъчна социализация
Заради необходимостта от социализация ограничаваме социалните контакти, някои почти се лишават от общуване – същевременно това е важна потребност на човека.
Невъзможността да се остане в емоционален контакт с достатъчно широк кръг от хора усилва стреса.
Соматични проявления
Общата фокусиране върху негативното, това се съпровожда с дисрегулация на физическо ниво, възниква на телесни проявления, на фона на стрес от често обострящи се хронични заболявания.
Стрес на фона на тревога
Вирусът е смъртоносен, а фоновият стрес е твърде силен, и всички тези фактори едновременно се отразяват на състоянието на психиката. Затова вероятно следствие от пандемията може да стане постравматичното стресово разстройство – както при прекаралите инфекцията, така и при роднините, при медицинските и социалните работници, при тези, които наблюдават случващото се.
Свикнали сме да смятаме, че времето лекува. Дори и краят на пандемията няма да означава, че всичко ще е зад гърба ни.
При хората с възприемчива психика стресът вече отключва мозъчните процеси, в резултат на които травматичните спомени внезапно възникват повторно и нарушават психическото здраве.
Подобни състояния и редица други проявления съставляват клиничната картина на посттравматичното стресово разстройство.
У нас може да се използва и друг термин – социално-стресово разстройство. Каква е разликата? Тези, които са преживели война, е възможно да развият постравматично стресово разстройство. Когато на психиката ни влияят големи социални изменения подобни на тези, които сме преживели през 90-те години, може да се говори за социално-стресово разстройство.
Неговите проявления са сходни с тези на посттравматичния стрес, и се развива едновременно при голяма група хора.
Влияние на коронавируса върху психиката
Въздействието на мозъка върху централната нервна система е недостатъчно добре проучено. Сега обаче данните позволяват да се говори за психически проблеми, свързани с COVID-19.
Тези, които са прекарали коронавирус, са проявявали не само нарушения на сърдечно-съдовата и дихателните системи.
В някои случаи са възниквали психози, свързани с нарушения на кръвообращението, мозъкът преставал да получава необходимите количества храна.
Много са отбелязвали промените в настроението, поява на депресивни или тревожни разстройства.
От гледна точка на зрението са интересни самостоятелните наблюдения на психолозите. Някои от тях споделят разказите за усещанията, които са възникнали в процеса на заболяванията.
Съзнанието, сякаш е потопено в скафандър
Всичко започва със симптоми на остра вирусна инфекция в лека форма. След това идва страхът, много странен, който идва някъде отвътре и е като фонов.
Навярно, заради недостиг на кислород, предизвикан от вируса.
След това настъпва слабост, не би ни се искало и мислите ни трудно се формулират, невъзможно би било да се съсредоточим, чувстваме се като във вакуум.
Психолог описва преживяното, след като прекарва COVID-19, възприятието му се променя, вкусът и усещането му за аромат изчезва, в някои моменти е било усещане за дереализация – когато съществуваме сякаш отделно от тялото. Би ни се искало да спим много и да не мислим за нищо.
Това продължава 3 дни. След това настроението се подобрява, връща се усещане за реалност. Сега състоянието се променя на напливи. Случва се 2 дни всичко да е наред, след това 1 ден отново апатия, депресия, страх. А след това отново нищо. През нощите безсъние.
За психолога всичко минава относително леко, но вирусът го изненадва как осезаемо влияе на психическите процеси. Докато COVID-19 атакува клетките, съзнанието сякаш е потопено в скафандър, усеща се тревога, разсеяност. И в някакъв момент това се запазва засега.
Близките и прекаралите инфекцията отбелязват и друг страничен ефект – безсъние, потиснатост, вегетативни нарушения, явно понижение на когнитивните функции.
Защо това се случва
Хората са уплашени от самия факт на пандемията, глобалните промени и социалните ограничения. Когато към това се добавя тежка форма на заболяването, човек преживява директна заплаха за живота си, а вирусът предизвиква органични изменения, има вероятност от възникване на невропсихиатрични патологии.
Например, голямо депресивно разстройство, биполярно разстройство, различни психози, обсесивно-компулсивно разстройство и посттравматично-стресово разстройство.
Звучи плашещо? Всъщност това не означава, че именно COVID-19 е с някаква особена заплаха за психиката. Такива са възможните последствия от влиянието на много респираторни вируси на организма, централната нервна система.
За това каква роля играе грипа в развитието на биполярното разстройство и шизофренията, учените се замислят още в началото на 20-ти век, след пандемията от испански грип от 1918-20 г.
Тези, които са прекарали COVID-19 в средна или тежка клинична форма, при тях рискът от определени психични проблеми е действително повишен. Всъщност всяка системна патология – тоест пневмония, травма, стрес, сепсис, чревни патологии и други, могат да доведат до бързо нарастване на невродегенерацията и до когнитивни нарушения, особено при хора в напреднала възраст.
Да не губим оптимизъм
Общият тревожен фон и социалните ограничения определено влияят на психиката, това е важно да се отчита. И самият вирус, както и много други заболявания, може да подобри психическото състояние на човек.
Това не означава, че ни очаква пандемия от психози.
Заключението е очевидно – дори тези, които не са сблъсквали по-рано с ментални проблеми, трябва да бъдем по-внимателни към своето състояние. Обръщането към специалист – това не е показател за слабост, а проявление на отговорност пред себе си и собствените си близки.
Дълго ли ще трябва да живеем в тревога? Според експерта, не всичко е толкова лошо, колкото може да изглежда.
Постигнали сме огромен прогрес в клиничното лечение, и вече разполагаме с ваксина, каквото е било невъзможно преди дори 50 години. Само без песимизъм, ще преодолеем всичко, и психиката ни ще стане по-устойчива от преживяното, ще бъдем готови да посрещнем всякакви предизвикателства, които ни поднася живота.
