Коронавирусната инфекция представлява остро вирусно заболяване, което клинично се характеризира със слабо изразена интоксикация и засягане на горната част на дихателните пътища.
Какви са симптомите?
Някакви специфики в клиничната картина на тази вирусна инфекция не са наблюдавани. Симптомите могат да бъдат сходни със заболяванията, обусловени от респираторно-синтициални, парагрипни вируси и риновируси.
Възможно е да се наблюдават такива клинични проявления като болки при преглъщане, кихане, отпадналост, умерено главоболие, тоест характерни за респираторните заболявания.
Инкубационният период на вирусното заболяване е с продължителност 2-3 дни. Както бе посочено по-горе, коронавирусната инфекция протича със слабоизразени симптоми на обща интоксикация.
Телесната температура е често нормална, но понякога е и субфебрилна. Основният характерен симптом е течащият нос. Общата продължителност на заболяването е 5-7 дни.
Установява се засягане не само на горните, но и на долните дихателни пътища, проявяващо се с кашлица, болки в гръдната област при дишане, хрипове, съпроводени със свистене, затруднено дишане.
Предполага се, че тези клинични проявления е възможно коронавирусите да имат определено значение като възбудители, способстващи за развитието на пневмония.
При децата вирусното заболяване протича клинично по-изразено, отколкото при хората в зряла възраст. Наред с течащия нос доста често се наблюдава възпаление на ларинкса и увеличение на лимфните възли на шията.
Освен това, почти в 25% от случаите има кашлица, свидетелстваща за разпространението на възпалителния процес в долните дихателни пътища.
Били са описани и епидемични взривове от коронавирусни инфекции, проявяващи се само със симптоми на засягане на стомашно-чревния тракт, като заболяването е протичало като остър гастроентерит.
Вирусната инфекция по време на описания епидемичен взрив била краткотрайна, а изходът за всички заболели благоприятен. От изпражненията на болните били изолирани коронавируси от щамовете HECV-24 и HECV-25.
Какви са причините?
Коронавирусите са семейство вируси, обединяващи РНК-съдържащи плеоморфни вируси със средни размери в сравнение с тези на останалите видове. Диаметърът на коронавирусите варира от 80 до 220 нанометра.
При тях характерното наличие на обвивка с власинки се среща по-рядко, отколкото при грипния вирус.
Власинките се прикрепят към вириона посредством тесен ствол и се разширяват към отдалечения край, напомняйки на слънчевата корона по време на слънчево затъмнение, откъдето произлиза и названието на семейството вируси.
Коронавирусите се размножават в цитоплазмата на инфектираните клетки.
При това дъщерните вириони се появяват 4-6 часа след инфектирането.
За типичен вид коронавируси е прието да се смятат вирусите птичия инфекциозен бронхит.
В семейството на този вид вируси също влизат и човешките коронавируси – респираторните вируси.
За всички коронавируси е присъща способността да свързват комплемента в присъствието на хиперимунен серум или серуми, получени от преболедували хора. Във външна среда тези вируси са неустойчиви, разрушават се при температура от 56 °С за 10-15 минути.
Лечение на коронавирусна инфекция
Методи за специфична терапия, ефективността на които да е потвърдена чрез методите на доказателствената медицина, за сега не съществуват.
По време на епидемията, която бе описана по-горе, прилагали рибавирин в дози 8-12 мг/кг на всеки 8 часа в течение на 7-10 денонощия.
Препаратът се назначавал с отчитане на противопоказания при всеки от заболелите. Също така били използвани интерферон алфа-2b, интерферон алфа и неговите индуктори. Целесъобразно е провеждането на кислородна терапия чрез инхалиране на кислородно-въздушни смеси или чрез апаратна вентилация на белите дробове.
