Едновременно 2 факта откриват учени от САЩ и Русия. Двата са свързани с котките, по-точно с инфекциите, които разпространяват пухкавите ни любимци, и шизофренията.
Връзката е доста противоречива – едни микроорганизми, пренасяни от котките, може би, предизвикват шизофрения.
Други бактерии, бактерии – провокатори на треската на котешкото одраскване, стават причина за състояние, което единствено прилича на шизофрения, а също и на множество други заболявания.
За разлика от истинската шизофрения се излекува само за месец, с антибиотици. В двата случая виновници за инфекции са домашните любимци, макар и учените да бързат да призовават да се избавим от тях.
Все пак засега причините за болестта са все още в етап на изучаване, но в никакъв случай не трябва да се забравя за профилактиката.
Болест на котешкото одраскване и шизофрения при 14-годишен
14-годишен американски тийнейджър внезапно се разболява от шизофрения. Острата манифестация и ярката симптоматика сочели към тази болест. При детето започват халюцинации и мании, натрапчиви идеи за насилие, мания за преследване и стремеж към убийство.
Започва да смята себе си за „проклет син на дявола”, молил да го заключат в стаята, тъй като се боял да не навреди на близките си. Изблиците на ярост, многобройните фобии, паническите атаки, всичко това превръща живота на семейството в ад.
Сред маниакалните идеи е и увереността, че домашното животно, котка, е завладяно от мания да убива.
Преди началото на заболяването момчето е напълно здраво, няма никакви психически и неврологични отклонения, и като наследственост няма предпоставки за развитие на шизофрения.
Общителен, успешен при учението, любител на географията и историята, той усвоил фехтовката и участвал в постановките на училищния театър. След появата на симптомите трябвало да забрави за училището, а майката престанала да ходи на работа – да остави детето само у дома се оказва невъзможно.
Никакво лечение не помага при симптоматиката, сходна с шизофрения
Терапията не помагала. След няколко месеца към психиатричната симптоматика се добавя задух, по-често от обичайното уриниране, слабост, често главоболие, болка в областта на гърдите.
За 2 години детето преминава през прегледи и изследвания от множество лекари, от имунолози до психиатри. Поставяли се и се опровергавали различни диагнози: шизофрения, автоимунен енцефалит, голямо депресивно разстройство. Никакво лечение не помагало, и болестта прогресирала.
Всичко продължило до момента, когато един от лекарите забелязва странни следи по кожата, стрии в областта на подмишниците и бедрата, които в някои случаи са признак на инфектиране с бактерията Bartonella henselae.
Този специалист изпраща детето на дерматолог и при специалист по инфекциозни заболявания. Дерматологът потвърждава, че стриите не е възможно да са предизвикани от промени в теглото или от хормонални причини.
Анализът на инфекциите потвърждава, че в организма на детето бушува бактерията провокатор на болестта на котешкото одраскване.
Семейството с болното дете живеело извън града, и у дома имало много животни – котки и кучета, а също гекони и африканско членестоного – гигантска стоножка.
Малко преди шизофренията една от котките, докато си играла, одраскала момчето и го заразява с бактерии.
При норма лечението на треската на котешкото одраскване протича леко и не оставя усложнения. Но в този случай бил необходим не един антибиотик, а комбинация от препарати.
Месец след началото на терапията тийнейджърът, вече на 16 години, се връща на училище, по-късно се връща в редиците на успешните ученици, а след още половин година отново започва да се занимава с фехтовка.
Токсоплазмоза и шизофрения – има ли връзка
В последните десетилетия стана ясно, че токсоплазмозата, микроскопичният паразит, може да повлияе на поведението на заразения домакин. Изследователите доказват, че гризачите с токсоплазмоза стават безстрашни и не избягват места, където има миризма на хищник като здравите индивиди.
Някои учени предполагат, че тези изменения са признак на самата токсоплазмоза. Стимулира се носителят да бъде изяден, за да е възможно размножаване в новия организъм.
Най-опасният източник на токсоплазмоза – това са котки, но всъщност вероятността от заразяване от домашни любимци не е голяма. Макари и точно котките да основни приносители на тази инфекция.
Хората много по-често се заразяват при изяждане на недостатъчно обработено месо, отколкото при контакт с фекалии на животни.
