Много често сме инертни, когато стане въпрос за начина на мислене, предлагането на идеи и решения.
Страхуваме се да стъпим на непозната територия, да кажем на глас налудничавата идея, които ни е дошла наум. А дали няма да станем за смях?
Къде по-безопасно е да останем в обичайния свят на шаблоните и схемите.
Зад всичко това стоят психологически бариери и когато ги преодолеем можем да направим живота си по-интересен, а работата по-продуктивна.
Лесно можем да постигнем това, като усвоим техниките на латералното мислене.
Гонитба по вертикалата
Авторът на концепцията на латералното мислене психологът Едуард де Боно е убеден, че в повечето случаи мислим радикално.
Избираме най-многообещаващият, тоест проверен, подход за разрешаването на даден проблем и го следваме.
Отказвайки се от всички пътища, които могат да ни отведат встрани, действаме по метода на изключване, търсим у предметите, хората и понятията познатите команди за бърз достъп.
В този подход няма нищо лошо, но установените в нашия ум модели на мислене невинаги са оптимални.
Те се налагат под влиянието на други модели, а също и гледни точки, приети в обществото като цяло и от нашето обкръжение в частност.
Понякога обаче преките пътища ни вкарват в задънена улица. В такива ситуации ще ни е необходимо умението да търсим обходни пътища и да гледаме на проблема от нов ъгъл.
Латералното мислене – това е способност да мислиш нешаблонно, като подхождаш по максимален брой начини към проблема, които често се игнорират от нашето логическо мислене.
Нека поиграем
Искрено вярвате, че нямате фантазия и въображението ви изобщо не е развито? Но това е умение, което може да се научи.
Първия начин е с игра.
Водещият описва необикновена ситуация, а играчите трябва да се ориентират в нея, да задават уточняващи въпроси, на които еднозначно може да се отговори с ДА и НЕ.
Пример – 16 музиканта от духов оркестър играят пред публика, но никой не слуша. Защо?
Отговорът е, защото играят баскетбол. Въпросите за тази игра можете да намерите в интернет или да купите карти с такива въпроси.
Вторият начин е с логически загадки и главоблъсканици, например – Какви камъни няма в реката?, Как да хвърлим яйце, така че да измине 3 метра и да не се счупи? На кой въпрос не трябва да отговаряме с ДА?
За възрастен човек такива занимания не изглеждат сериозни? Тогава играйте с деца. Латералното мислене трябва да се учи в училище, и някои учебни заведения подкрепят тази идея.
Третият начин е измисляне на максимално много нови варианти. Например, за използване на спукана футболна топка, развален звънец или лампа.
Отлична идея за мисловна тренировка за вечерта в семеен кръг и преди съвещание.
Нека да преминем към основния метод на латералното мислене.
Едва ли на някой трябва да му се обяснява какво е брейнсторминг.
Знаете ли, че в повечето случаи се провежда неправилно?
Типичният сценарий – някой генерира идеи, а друг безпощадно ги критикува.
Обсъждането отива в задънена улица, всички се разминават в предложенията и крайният резултат е всеобщо недоволство и обтегнати отношения в екипа.
Какво може да се направи?
Да се използват 6 мисловни шапки:
1. Бяла – информационна: с какво разполагаме, какво не стига;
2. Зелена – творческа: генерация на идеи и търсене на алтернативи;
3. Червена – емоционална: чувства, свързани с предложената идея;
4. Жълта – оптимистична: предимствата на идеите;
5. Черна – критична: проверка идеите за устойчивост, възможните трудности за реализация.
6. Синя – организационна: какво е постигнато и какви са нататъшните стъпки;
