Американски психолози коментират за кого правенето на селфита е полезно, какво представлява пограничен селфит и защо заради харесвания в социалните мрежи хората са готови да забравят етиката?
Какво означава думата „селфи“, днес не трябва да се обяснява на никого.
Тя е включена в Оксфордския речник през 2013 година и не загубва своята популярност и към настоящия момент – в профилите на потребителите и в страниците в социалните мрежи продължават да са пълни с изображения на притежателите им в анфас, профил, в прегръдката с близките, домашните любимци и т.н.
Пристрастяването към самофотографирането и публикуването на снимки в Интернет се превърна в глобално явление, от което се заинтересова психолози и социолози, които разграничиха отделни видове селфи и официално манията по автопортретите беше призната за психическо заболяване.
Кога страстта към фоторепортажите на собствения ни живот може да доведе до психическо разстройство, какво всъщност не ни достига и защо за нас харесванията в социалните мрежи са толкова важни?
За юношите – това е напълно нормално
Какво лошо виждат психолозите в това, че ние споделяме с околните снимки за това къде се намираме, какво сме си купили и каква прическа сме си направили?
В това няма нищо лошо. Това е нормално и обяснимо.
Преди години всички живееха като едно голямо семейство, ходене заедно на почивки, екскурзии, ходеха си един на друг нагости, показваха си единствените си семейни албуми.
Времената се промениха. Днес много от нас живеят затворени и откъснати от околните, а общуването с околните – роднини, познати, все по-често се свежда до споделянето на снимки с тях в социалните мрежи – от почивки, от фирмени и семейни събирания.
Съвсем друг е въпросът колко често се случва това и не се ли крие зад това зависимост.
Честото фотографиране на самия себе си в юношеска възраст психолозите считат за нормално. За юношата е характерно следването на модни тенденции, към които принадлежи днес и селфито.
За него това е един от етапите на приобщаване към групата на възрастните. И за него е важно да се покаже, че е като останалите. Освен това младият човек или девойка се опитва да самоидентифицира, да намери отговори на въпросите – „кой съм аз?“, „колко струвам?“.
Допълнителен фактор е и активно променящото се тяло, външност. А фотографирането на себе си на различни места и пози, с демонстрация впоследствие на тези фотографии в социалните мрежи дава на тийнейджъра увереност в себе си.
Затова манията по селфитата, ако тя не преминава в патологична форма, помага на юношата да преживее по-леко трудният за него период.
В психологията съществува цяло направление – фототерапия, която се явява един от видовете арт-терапия. Но фотографирането на себе си е само един от елементите на тази терапия, която освен това включва и сеанси с психолог.
Пограничен селфит
В какви случаи може да се говори за патологична зависимост от селфито.
Съществува ли ясна граница между безобидното увлечение и патологията?
Разграничават се няколко вида селфи – разстройства. Следва да се отбележи, че селфи манията е призната за психическо заболяване, което е получило названието селфит. И обикновено се развива при тези, които изпитват някаква форма на зависимост от електронните устройства.
Ако човек фотографира себе си не повече от 3 пъти дневно и без особено желание публикува снимките си в социалните мрежи, това е получило названието пограничен селфит.
