Заради страничен ефект на лекарство мъжът започва да прекарва пред игралните автомати цяло денонощие.

Пристрастяването към хазартни игри, свързано с болестта на Паркинсон

За този клиничен случай разказват психиатри от Изследователския институт за психическо здраве – Атина, Гърция.

74-годишният мъж, на който 5 години преди това открили болест на Алцхаймер, внезапно се пристрастява.

Пенсионерът редовно започва да посещава казина, най-много го привлекли игралните автомати. Първо, мъжът загубил много пари, а след това започнал да се заседява все повече.

Същевременно се понижава потребността за сън, и започва постепенно да губи апетит.

С времето пенсионерът изпада в истинска зависимост от игрите, трябвало да губи все по-големи суми, за да получи удоволствие, а опитите да контролира този процес или изобщо да спре да играе били неуспешни.

Дразнил се, когато неговите близки опитвали да му повлияят, и постоянно лъжел по повод размерите на своите загуби. Заради тази ситуация, дори личният живот на мъжа се руши.

Месец преди появата на пристрастяването мъжът започва да приема препарат, който се изписва при болест на Паркинсон. Това лекарство стимулира освобождаването на хормона на удоволствието допамин в главния мозък, недостиг на който се наблюдава при болест на Паркинсон.

Когато лекарството било спряно, мъжът загубил интерес към хазартните игри.

Освен патологична игромания, приемът на лекарството против Паркинсон може да се съпътства и от други типове импулсивно, не поддаващо се на самоконтрол поведение – хиперсексуалност, припадъци от непреодолима страст към пазаруване и пристъпи на чревоугодничество.

Болестта на Паркинсон може да се определя по специфична миризма

Може би резултатите от изследването ще доведат до създаване на специален тест, с чиято помощ бързо ще се открива заболяването, а също и ще се съобщава за неговия стадий.

В началото на 80-те години на миналия век медицинска сестра започва да долавя необичайна миризма, която идвала от нейния мъж, след няколко години му поставят диагноза Паркинсон.

Медицинската сестра тогава не свързва двете събития, но след като започнала да работи с други пациенти с болестта на Паркинсон, забелязала, че всеки има подобна специфична миризма.