„При нас доведоха 15-годишно момче в много тежко състояние – с висока температура, анемия, изразени кръвоизливи по кожата, силна слабост и задушаване.
В периферната му кръв имаше огромно количество левкоцити и почти всички те бяха лимфобласти. Беше му направена стернална пункция, която потвърди диагнозата за остра лимфобластна левкоза /остра левкимия/, въпреки че и без това диагнозата беше ясна.
Детето беше доведено от неговата майка и баща.
И ако бащата беше към онзи момент съкрушен, но се държеше сдържано, то майката беше напълно обезумяла. Тя не даваше лекар да се доближи до детето ѝ, като подлагаше на съмнение всяка наша стъпка, изобщо не искала да се примири с поставената диагноза.
Майката на момчето ни пречеше да си вършим нормално работата – забраняваше ни да му направим плеврална пункция, да му преливаме кръв, да му инжектираме лекарства, няколко пъти идваше в лекарската стая и изпадаше в истерия, обвинявайки ни във всички смъртни грехове и незнайно защо беше избрала за мишена на нейните критики завеждащият нашето отделение.
Осъзнавайки нейната покруса и състояние, ние търпяхме всичко това, опитвайки се да ѝ разясним всички наши действия.
Но всичко това беше напразно. Под влияние на комплексното лечение състоянието на момчето малко се подобри, появи се и надежда за ремисия, но веднъж, идвайки сутринта на работа, ние разбрахме, че майката самоволно и без да бъде изписано, е извела детето си от болницата.
Ние, разбира се, бяхме разстроени, толкова усилия и всичко напразно. След няколко седмици тази жена дойде сама, без сина си, дойде при нас в лекарската стая и ни устрои ужасен скандал. Обръщайки се към завеждащия отделението, тя крещеше:
„Вие сте убиец! Вие нищо не разбирате от медицина! Моето дете няма никаква левкоза. Аз го заведох при народен лечител, и той ме увери, че няма никаква левкемия и на сина ми му е направена магия. А вие с вашите лекарства само сте влошили състоянието му. Лечителят само прошепна нещо на детето му и на него му стана по-добре. Ще ви дам под съд! “
Завеждащият отделението не можеше да намери думи. Такъв човек, посветил целият свой живот на спасението на животи на хора, не заслужаваше да загуби времето си, да чуе нещо подобно.
Жената беше готова да му избоде очите, но тук нашето търпение се изчерпа. Наложи се да я изведем от лекарската стая. Аз никога не бях виждал завеждащият отделението да плаче, но сега имаше сълзи в неговите очи. “ – това е разказ на практикуващ лекар в интензивно отделение на болница в Шотландия.
Но тази трагична история не завършва така.
След около месец нещастните родители довели момчето в напълно безнадеждно състояние. Този случай е интересен не със самата диагноза, а с други 2 проблема – взаимоотношенията на лекарите и роднините на пациента и отношението към така наречената народна медицина.
Сега, за втория проблем – за лечителите и лечението с народни методи. Този въпрос съвсем не е лесен за разясняване. Така наречената традиционна /народна/ медицина е натрупала огромен опит и не трябва с лека река да се отрича, че в някои случаи прилаганите „народни“ средства действително помагат.
Това не се отрича и от конвенционалната медицина. Въпреки това тяхната ефективност се проявява най-силно при функционални разстройства, където не е изключен и психотерапевтичният ефект.
Но от гледна точка на научната и доказателствената медицина народните средства и дори и методите на източната медицина не са ефективни при такива тежки заболявания като пороци на сърцето, злокачествени тумори, колагенози и др. усложнени клинични състояния.
