Изследователи свързват популярни препарати като Prevacid, Омепразол, Пантопразол и други инхибитори на протонната помпа, с по-висок риск от смърт от сърдечно-съдови и хронични заболявания на бъбреците.
Вследствие на тяхната употреба съществува и по-висока вероятност от възникване на рак на горните отдели на стомашно-чревния тракт.
Препаратите против киселини и язва сериозна заплаха за здравето
Инхибиторите на протонната помпа са лекарства, предназначени за намаляване образуването на солна киселина посредством блокиране в париеталните клетки на лигавицата на стомаха на протонната помпа.
Тези препарати обикновено се изписват при киселини, язва на стомаха, киселинен рефлукс /ГЕРБ/. А някои си ги назначават и сами, когато преценят, макар и да е възможно да не съществува такава необходимост.
Повече от 15 млн. души по света получават всяка година рецепта за инхибитори на протонната помпа и може би повече си закупуват тези лекарства, без да са изписани.
От Медицинския факултет на Вашингтонския университет проучили медицинските данни на почти 158 000 души, със съответните болести, събирани в продължение на 10 години.
По-висока смъртност от инхибитори на протонната помпа
Малко над 100 000 от участниците били мъже над 65 години, които приемали инхибитори на протонната помпа. А около 57 000 използвали препарати, потискащи солната киселина по друг начин, т.нар. блокери Н2-хистаминови рецептори. Блокерите Н2-хистаминови рецептори също имат показания, каквито и инхибиторите на протонната помпа /ИПП/.
Обхванатите от изследването, които приемали ИПП били със 17% по-висок риск от ранна смърт в сравнение с тези, които приемали Н2-блокери.
Учените установили, че нивото на смъртност сред тези, които пият ИПП е 387 на 1000 срещу 342 на 1000 сред приемащите блокери на Н2-хистаминови рецептори.
При анализ на смъртните случаи, свързани с прием на ИПП, то 15 от 1000 се дължали на сърдечни заболявания, 4 от 1000 – на хронични болести на бъбреците и 2 на 1000 – на рак на стомаха.
Изследването също показва, че 80% от приемащите ИПП приемали ниски дози лекарства. Това косвено показва, че тези, които сами си изписват от тези лекарства също са изложени на повишен риск.
Установило се и, че повече от половината от участниците не се нуждаели от фармакологична подкрепа.
