Сиролимус, също и рапамицин, многократно потвърждава своите геронтопротекторни свойства.
На първо място, неговите предимства се свързват с увеличаване на продължителността на живота, което е демонстрирано в предклинични изпитвания върху миши модели.
Препарат, който спира стареенето, пази и от слабоумие
Сега препаратът показва нов, ненаблюдаван по-рано ефект.
Изследователи от научно-медицинския център на Тексаския университет започват експеримент със здрави мишки на средна възраст 19 месеца. На животните дават ниски дози рапамицин.
Мишките приемали рапамицин всеки ден до достигане на 34-месечна възраст – дълбока миша старост.
Всъщност, 34 месеца – това е мишият предел. Но въпреки почтената възраст, кръвообращението в главния мозък и паметта на тези животни били точно такива, както и в началото на терапията с рапамицин.
Възрастните мишки от контролната група, които водели аналогичен начин на живот и се хранели с почти същото, но без да приемат рапамицин, напротив, демонстрирали характерно за възрастта влошаване на мозъчното кръвообращение и трайно отслабване на паметта.
Стареенето основен провокатор на слабоумие
Стареенето е основен фактор за риска от развитие на деменция, затова е много любопитно, че рапамицинът – препарат, който може да ни направи дълголетници, помага за запазване на нивото на мозъчното кръвообращение и работата на паметта при гризачи в напреднала възраст.
Неотдавна проведено мащабно изследване показва, че един от ранните фактори на болестта на Алцхаймер, е именно нарушението на мозъчното кръвообращение.
Към настоящия момент се изучава безопасността на рапамицина за хора с леки когнитивни нарушения, които са чест предвестник на деменция. Ако положителният ефект на препарата се потвърди върху хора, това ще създаде нови възможности за терапия с цел предотвратяване на болестта на Алцхаймер.
Заболяването е сред социално значимите и при напреднал стадий човек не е в състояние да се справя сам в ежедневието.
Необходима му е чужда помощ от близък или при възможност трябва да бъде нает друг човек, който да се грижи за него.
За напреднал стадий на болестта е характерно бързото забравяне. Например, когато човек излезе от вкъщи не може да си спомни къде трябва да се прибере и се загубва на място, където многократно е минавал.
