По данни на изследователи от университета Кеймбридж, попадането в рисковата група за самоубийства е възможно да попаднат и млади хора без симптоми на тежки психически симптоми.
Как млади хора посягат на живота си без психически разстройства
Според изследване, публикувано в списание BMJ Open, преобладаващият брой млади хора, които са предразположени към мисли за самоубийство и членовредителство, имат слаби и умерени психически разстройства.
Учените направили заключение, че профилактичните мерки за намаляване на риска от самоубийство сред младежите трябва да се прилагат не само при депресия или тревожни разстройства, а към цялата популация.
Анализирани са нивата на разпространение на ментални разстройства с помощта на анкети в 2 големи групи млади хора на възраст от 14 до 24 години от Лондон и графството Кеймбриджшир.
В първата група попадат над 2400 участници, във втората над 1400. В анкетите се съдържат въпроси за мисли за самоубийство и самонараняване, които са фактори за повишен риск от самоубийства в тази възрастова група.
Според резултатите от изследванията се изяснява, че младите хора с тежки психически разстройства се оказват предразположени към риск от самоубийство.
Повечето от участниците и от двете групи – 78% и 76% също страдат от мисли за самоубийство и за самонараняване.
Сериозно внимание при мисли за самоубийство при младежи
При 66% в първата селекция и 71% във втората имат леко или умерено психическо разстройство. Според учените тези данни могат да изяснят въпроса защо сред сложилите край на живота си са толкова много тези, които не са в рисковата група за самоубийства.
Получените резултати ни помагат да разберем защо изследванията, насочени към субектите с висок риск от самоубийство досега не са се превърнали в полезни клинични инструменти за прогнозиране на риска от самоубийство.
Самонараняването и мислите за самоубийство заслужават сериозно внимание от страна на лекарите, дори и да не се съпровождат със сериозни психически разстройства.
Държавната политика по намаляване на нивата на самоубийствата трябва да бъде насочена към подобряване на психическото здраве не само на младите хора с тежки психически разстройства, но дори и на тези, които формално не попадат в рисковата група, но също се нуждаят от помощ.
