Някои възрастни смятат, че малките деца не разбират нищо от отношенията на възрастните. Отчасти това е така.
Детето се появява на бял свят, като чист лист хартия, и за всичко, което се пише на нея – отговарят родителите.
Именно те първи съпровождат децата в света на големите.
Гледайки мама и татко, детето придобива особености на характера, навици за поведение.
Разбират ли децата какво се случва между майката и бащата?
Този въпрос е особено актуален, ако в семейството възникнат спорове и конфликти.
Когато за приоритетно в семейството се смята мнението, че детето не разбира нищо, родителите не крият емоциите, не подбират изразите, когато са разгневени.
Малките деца поради възрастта си могат и да не разбират значенията на много думи.
Поради тази причина те не се намесват в конфликтите както друг би го направил, те просто присъстват до тях.
Психиката на децата се отличава със своята мобилност и динамичност, затова и възрастните си мислят, че малчуганите бързо забравят за споровете, на които са станали свидетели.
На пръв поглед това изглежда именно така.
Децата могат да се разстройват, да преживяват чувство на тревога или страх, да изпитват негативни емоции, но след известно време са отново бодри и весели.
Но родителите трябва да са наясно, скандалите и конфликтите пред очите на децата могат да станат причина за развитие на комплекси и страхове.
Ако в семейството има ситуации на физическо и емоционално насилие, спорове с груби крясъци, обвинения и сълзи, детето може да получи психологическа травма.
Понякога последствията от нея са толкова сериозни, че могат да доведат до невроза, нарушения на развитието или на поведението.
Децата могат и да не разбират думите на родителите, които си казват помежду си, но усещат какво се случва в семейството.
А това означава, че преживяват всичко случило се наравно с възрастните.
Какво от това, което разбират и преживяват възрастните, децата усещат?
Децата усещат, когато мама не се чувства добре
Малките деца, след като се появят на бял свят, освен от грижа, имат и две главни потребности – от любов и безопасност.
Те се удовлетворяват, ако родителите се обръщат към детето с ласкави думи, целуват, прегръщат, гледат, държат го за ръце и предават своята любов по други начини.
Връзката на майката с детето след неговото раждане се определя като симбиотична.
Това означава, че то се чувства едно цяло с нея, затова и дълго време преживява всичко, което се случва с нея.
Малките деца лесно улавят настроението на мама.
Ако се чувства зле – разстроена, обидена, уморена, детето може да изпита страх, усещане за ненужност, небезопасност.
Ръцете на мама за малкото дете са целият свят, докато не се научи да ходи.
Затова усеща, ако мама не желае по някаква причина да го вземе на ръце.
Уморена, раздразнена, мисли за своите проблеми или е в депресия.
В такива моменти децата не се чувстват добре – започват да капризничат, да плачат, губят апетит.
Майките трябва да разбират, че с появата на детето на бял свят носят отговорност не само за себе си и за своето настроение, но и за състоянието на бебето.
Затова е важно да се грижат и за собствените си чувства, създавайки комфортно настроение в семейството.
