Навиците показват много от характера на даден човек, но те влияят не само на личностните черти.
Поведението и отношенията с околните показват начин на мислене, психически проявления, желания, потребности.
В тази статия ще стане дума защо не трябва да се опитваме да контролираме живота на околните.
Подобно поведение се среща доста често днес.
Контрольор може да бъде един от членовете на семейството, началник, колега, приятел.
За да се предпазят от това влияние е възможно хората да не обръщат внимание, да се отдръпнат в опит да защитят границите си.
Но трябва да се замислим какво се случва в живота на самия човек, който се опитва да знае, да предвижда всичко, което се случва на хората около него?
Контролът – това е една от формите на саморазрушително поведение, тъй като изисква много енергия, която човек разходва не за себе си.
Съответно, когато се грижим само за другите, оставяме без внимание собствената си личност и живот.
Защо е важно да се справим с навика да държим под контрол околните и всичко, което се случва с тях, ще научите от тази статия?
Поддържане на високо самочувствие
Често излишният контрол носи маската на приятелската грижа.
„Грижа се за теб, искам най-доброто“ – звучат обикновено думи, след които следват съвети как трябва да постъпим.
Коренът на подобно отношение към другите е в ниската самооценка.
Опека, загриженост, съвети за начин на действие, особено когато човек не ги е искал, дават на този, който контролира, усещане за собствена значимост и самозадоволство.
Всеки има нужда да се чувства значим и да мисли за себе си положително.
Но тези, които контролират, усещат значимост, тъй като опитват да се погрижат за другите, но не и за себе си.
Да спрем да следим другите и да започнем да се грижим за себе си – това означава да повишим самооценката си, да преразгледаме живота си и областите, които се нуждаят от промени.
Не на зависимите отношения
Често контролът може да приеме доста деструктивни форми.
Така, например, от вълнение за околните е възможно да изпаднем в зависимост от това, което се случва в техния живот.
В този случай се тревожим, когато при близките нещата не вървят, но това ни пречи да израстваме, да се развиваме и да постигаме целите си.
Животът ни може да мине на принципа „на мен ми е добре, ако и на теб ти е добре“.
Подобни отношения почти винаги водят до загуба на индивидуалност.
Важно е да спрем да контролираме другите, за да усетим радостта от своето съществуване, да обърнем внимание на собствената си личност.
Трябва да се запитаме за съкровените си желания и най-накрая да ги изпълним.
Това спомага за развитие на собствена ценност и неповторимост.
Трябва да позволим на другите да бъдат други, а ние себе си
Излишният контрол сигнализира, че хората, които поддържат отношения не приемат един друг.
Когато между хората има контрол, не е важно дали са членове на семейство или приятели, това означава, че единият партньор не може да приеме живота на другия.
И най-вероятно има редица очаквания от него. Всички хора са различни.
Навикът да очакваме от другиго това, което е нехарактерно за него или той не може или не умее да прави, затруднява общуването.
