Казват, че няма такова състояние „малко бременна”. Вариантите са само два. Или бременна, или не. Но епохата на свръхчувствителните тестове и изследвания и разпространението на спомагателните технологии създаде ново понятие: биохимична бременност.
Това явление е особено важно за жени, които се подлагат инвитро процедури. При тях инмплантацията на ембриона се контролира, а вероятността от неуспех е по-висока.
Какво е това биохимична бременност и как се определя
Да изясним термините
Приблизително 25% от бременностите завършват преди поява на субективни признаци за начало на гестация, сред които и закъсняване на менструацията.
Тази схема на функциониране на организма, при която менструацията като еволюционен фактор помага за запазване на ресурси при неудачно зачеване, е оправдана и ефективна от гледна точка на оцеляване на рода.
Много специалисти казват, че почти половината от настъпилите бременност завършват в първите 2 седмици на ембрионалното си развитие.
Точното количество не се знае. С цел изясняване му трябва да се правят изследвания всеки месец, дори и при най-малките шансове за зачеване.
При изчисляването на ефективността на инвитро процедурата е по-лесно. Активният контрол се осъществява от момента на трансплантация на ембриона в матката.
Успехът зависи от много фактори, но средно у нас показателите са добри – над 40% от инвитро процедурите завършват с бременност и с раждане. В останалите 60% ембрионът не се имплантира в матката.
Различни бременности – как ги определят
Биохимичната бременност се съпровожда с ниски стойности на бета хорионгонадотропин хормон – по-малко от 100 мМЕ/мл, ускорено понижаване на концентрацията на този хормон и липса на значимо закъсняване на менструацията.
Не се отчита увеличаване на размерите на матката, както и набъбване на гърдите. На ултразвук на матката не се вижда плодно яйце.
В клиничната бременност влизат всички физиологични бременности, завършващи с раждане, а също случаите на спонтанни и предизвикани аборти, както и извънматочни бременности.
Как се развива биохимична бременност
Преди появата на изследване за човешки човешки хорионгонадотропин хормон /ЧХГ/, за съществуването на биохимична бременности учените само са могли да се досещат. Макар и да знаем, че този хормон не е първият биомаркер на бременност.
Белтъкът EPF или ранен фактор на бременността започва да се отделя от плодното яйце в първите дни след сливането на яйцеклетка и на сперматозоид.
Факторът EPF се оценява изключително рядко, основно с научна цел: изследването е сложно и не е достатъчно в обикновените лаборатории. Откриването на ЧХГ е много лесно и просто.
Ембрионът образува ЧХГ веднага, след власинките на хориона проникнат в ендометриума на матката. Имплантацията се осъществява приблизително 5-7 дни след сливането на половите клетки, и от този момент хормонът на бременността се появява в кръвта и в урината на майката.
Ако, разбира се, хормонът се образува в достатъчно количество.
При нормално развиваща се бременност нивото на бета ЧХГ се удвоява на всеки 36 часа. Ако бременността е многоплодна, то концентрацията нараства пропорционално на броя на ембрионите.
Максималните стойности на ЧХГ се регистрират в 10-11 седмица на бременността, след това се понижават и настъпва момент, който притеснява бъдещите майки.
Бременността е факт, а тестът е отрицателен. Но това е напълно нормално – след 20 седмица хормонът на бременността вече не е нужен.
Ако скоро след прикрепване на плодното яйце процесите на гестация се преустановят, то количеството ЧХГ започва да се понижава, и на ултразвука няма признаци на бременност.
Такава бременност се нарича и биохимична. Установява се само по биохимичен състав на кръвта и на урината, наличие в тях на ЧХГ.
Причини за биохимична бременност – болести, стрес или лошо качество на спермата
Дълго време се е предполагало, че биохимичната бременност възниква, заради хромозомни нарушения. Но днес за много по-значими фактори се смятат ендометриалните и ембрионалните.
Ако ендометриумът е с недостатъчна дебелина или маточната лигавица се отличава с ниска възприемчивост, заради анатомични, имунологични и други причини, това възпрепятства успешната трансплантация на ембриона.
Немаловажен фактор са и качествените показатели на биологичния материал за изкуствено оплождане.
В много изследвания се посочва, че увреденото ДНК на сперматозоидите е свързано с рязко повишаване на вероятността от неуспех.
