Манометрията е един от видовете инструментално обследване, насочено към измерване на съкратителната способност в различните отдели на стомашно-чревния тракт.
Методът е много важен за диагностиката, тъй като при недостатъчна информативност на клиничната картина позволява точно определяне на типа и локализацията на увреждането.
Най-прилаган е методът на регистрация на моторната функция с помощта на водно-перфузионен катетър.
Състои се в подаването на течности чрез капилярните канали в тези отдели на стомашно-чревния тракт, в които е необходимо измерване на налягането.
Резултиращите параметри постъпват на специални датчици, където се превръщат в електросигнали и след това се предават за обработка на компютър.
Манометрията се извършва с помощта на гастронометър, снабден с 8-канален катетър, електронен блок и електронен блок за провеждане на калибровка.
Приборът позволява регистриране на съкращенията едновременно в 8 точки, изобразявайки получената информация в цифров и графичен вид на екрана на монитора.
Показания за провеждане на манометрия
Необходимостта от тази процедура се определя от гастроентеролог в рамките на първичен прием въз основа на оценка на клиничната картина на пациента.
Манометрията на хранопровода, или езофагеалната манометрия, е показна в следните ситуации:
1. Гастроезофагеална рефлуксна болест /ГЕРБ/ - възпаление на лигавицата на хранопровода на фона на постоянно ѝ съприкосновение с киселото стомашно съдържимо. Проявява се с оригвания, киселини, болки в областта на гърдите, проявяващи се и в други части на тялото.
2. Дискинезия – патологични изменения в придвижването на храната от глътката в стомаха, проявяваща се под формата на забавяне или ретроградно движение на залъка на храна.
3. Дивертикул на Ценкер – образувание с формата на мех в края на фаринкса. Наличие на подобни издатини предизвиква затруднения при преглъщане и усещане за чужд предмет в гърлото.
4. Подозрение за хранопроводна етиология при нервна анорексия;
5. Присъствие на несърдечен болков синдром в гърдите;
6. Хипертонус на сърдечния сфинктер /ахалазия/ - проявява се с дисфагия и регургитация на остатъците от храна без примеси на жлъчка и стомашен сок;
7. Системна склеродермия – дифузно заболяване на съединителната тъкан, съпровождащо се със спазми на кръвоносните съдове, образуване на контрактури и увреждане на вътрешните органи.
Аноректалната манометрия е насочена към определяне на тонуса на аноректалните мускули и координираността на съкращенията на сфинктера на ануса.
Изследвания се назначават с цел определяне на причините за запека с неорганична природа, оценка на ефективността на хирургичната интервенция, при фекална инконтиненция, синдром на раздразненото дебело черво, болки в хипогастралната област, при подозрение за аганглиоза, дивертикули или хипертрофия на дебелото черво.
Манометрия на сфинктера на Оди се извършва при дисфункция на този гладък мускул, което може да бъде свързано със следните заболявания:
• Запушване или възпаление на жлъчните пътища;
• Спазъм на сфинктера на Оди, препятстващ нормалното постъпване на жлъчни сокове и на такива от панкреаса в дванадесетопръстника.
• Панкреатит в остра или хронична форма;
• Вродени дефекти, пороци на развитие на панкреаса, наличие в тази жлеза на кистозни образувания или псевдокиста;
Антродуоденална манометрия се назначава за оценка на функцията на клапана, съединяващ стомаха с дванадесетопръстника.
Изследването е необходимо при наличие на симптоми на язвена болест, диспептични разстройства, гастроезофагеален рефлукс, системни увреждания на съединителна тъкан, болки в корема, свързани с приема на храна.
Какво показва манометрията?
В зависимост от типа на процедурата се определя налягането вътре в кухините в различните отдели на стомашно-чревния тракт.
Така съгласно резултатите от манометрията на хранопровода лекарят определя перисталтиката и работата на горния и долния клапани, на хранопроводния канал.
