За хората, които се стремят да избягват твърде активна дейност, се говори укорително, но наистина ли са виновни самите те.
Както става ясно, мързелът е резултат от еволюцията на живите организми
Мързелът може да е удоволствие, дори необходимост
Бавна обмяна на веществата – еволюционно предимство
Фразата, че оцеляват най-силните, не отразява цялата еволюционна истина, както изясниха учени от Оксфорд и от университета на Канзас.
Според тях оцеляват най-мързеливите, защото при не толкова активните обмяната на веществата е по-бавна.
Но как така? Нима най-активните не притежават най-големи преимущества? Нима енергията не е двигател на прогреса?
Оказва се, че съвсем не е така. Съдейки по резултатите от изследването, шансовете за оцеляване са по-големи при тези, които са с по-бавна обмяна на веществата, и съответно не са толкова активни.
Този факт се установява при изучаване на ракообразни. За тези същества, които са принципно бавно подвижни, биолозите разполагат с най-много материал от древни времена до наши дни.
Изкопаемите раковини също служат за материал за изследване, тъй като по тях може да се определи скоростта на метаболизма.
Изследователите установяват, че най-бързо загиват и изчезват видовете с бърз метаболизъм, а много други, които са по-тромави и бавни, съществуват и днес.
Разбира се, скоростта на метаболизма не е основният и единственият фактор за оцеляване, но е и доста съществен.
Лениво тяло при условията на оскъдно хранене
Храната престана да бъде дефицитна сравнително неотдавна, макар и днес все още да има хора, които не могат да си позволят да се хранят пълноценно.
През цялото време на съществуването на човечеството е трябвало да се борим, за да се сдобием с храна.
Затова е трябвало много внимателно да преценяваме как да си разходваме енергията, когато опитваме да си набавим храна, за да не се окаже, че сме я изразходвали напразно.
Погледнете големите хищници – лъвове, ягуари и тигри. Почти през цялото време, през което не са заети с лов и ядене на уловената плячка, огромните котки спят или си почиват.
Активни са само, когато трябва да продължат рода и за защита на своята територия. Когато храната е в излишък, големите котки не са особено подвижни, и през по-голямата част от денонощието спят. Така си пазят енергията. И все пак не живеят особено дълго, ако ги сравним с бавните костенурки.
Човешкият мозък също е програмиран за поведение, което пази енергия, тоест за мързел. Това се потвърждава и от експерименти, проведени от учени от различни държави.
Канадски изследователи, например, предлагат на доброволци да прекарат известно време с екзоскелет, който затруднява всякакви движения.
Трябвало обаче да се движат – участниците следвало да преодоляват известна дистанция на бягаща пътека.
Всички реакции на мозъка се записвали с помощта на специални прибори. Анализът на записаните данни показва, че във всички случаи тялото и мозъкът се опитват да минимизират разходът на енергия. Така се адаптират спрямо съществуващите условия, за да положат по-малко усилия.
Мързелът – двигател на прогрес
Отчасти това е наистина вярно. На човек, който не го мързи, ще копае от сутрин до вечер, като използва за тази цел лопата или вила, мързеливите са напрегнали ума си и са изобретили екскаваторите.
Старателната перачка ще пере всичко на ръка, а мързеливата ще пусне пералнята.
Бързоногият вестител ще тича, като буквално прави чудеса от издръжливост и постига невероятна скорост на бягане, на мързеливият ще му дойде наум, че може да обязди кон и да измине разстоянието по-бързо.
За да създадеш нещо ново обаче, не е достатъчно да си мързелив. Трябва да умееш да работиш и с ума, което също отнема много енергия.
Затова с лежане на дивана ще ни е трудно да задвижим прогреса.
Вредно ли е да се мързелува
Понякога съвсем – не, дори е полезно. Да се мързелува без най-малко чувство за вина и с удоволствие е възможно и необходимо. Но не трябва да е често, и без да се заменя мързелът с всичко останало.
Мързелът е напълно обясним и полезен след период на активна във всички отношения дейност, като отдих.
