Ваксините срещу COVID-19 едва се появиха и вече около тях витаят митове и легенди. Сред наскоро зародилите се има и безобидни, а има и откровено вредни.

Защо мълвата, която се разпространява, не отговаря на истината

1.Разболяване от COVID-19 след ваксина

След не означава, че е вследствие. Нито една от ваксините, които към ден днешен са разрешени за приложение и са достъпни в повечето държави по света, не съдържат жив коронавирус.

Например, достъпните у нас ваксини:

  • Astra Zeneca, от която бяха доставени по-големи количества е пептидна, която съдържа аденовирусен вектор, който доставя до клетките набор от белтъци на SARS-CoV-2 – три белтъка на антигена и белтък-носител, това е аденовирусният вектор. Никакъв вирус няма.
  • Pfizer-Biontech – това е от новото поколение микроРНК ваксини, които настройват по специфичен начин имунните клетки за предотвратяване на заразяване и разболяване.

Разболяване от COVID-19, заради ваксинация е невъзможно, но след това може да стане, затова и повечето лекари, които поставят ваксината съветват да се пазим много.

Имунитетът към коронавирусната инфекция започва да се образува едва след 18-21 ден. До този момент ваксинираният по никакъв начин не е защитен от заразяване с коронавирус.

Освен това, честотата на заболеваемост от COVID-19 в първите няколко седмици след поставянето на ваксината е с 2 пъти по-висок, отколкото сред тези, които не са се ваксинирали.

  • Първо, отива се в имунизационен кабинет, където се контактува с голям брой хора, сред тях е възможно да има заразени, но още да не знаят за това.
  • Второ, много често сред току що ваксинираните се чувстват неуязвими пред инфекцията, която ги е държала в страх и напрежение цяла година. Точно през първите 2-3 седмици, когато имунната система се настройва на въведения антиген, човек е по-уязвим на всякакви инфекции, включително и на коронавирус.

Да се разчита на придобития имунитет е възможно 3 седмици след завършване на пълния курс на ваксинация, за ваксината на AstraZeneca може и по-рано – около 3-4 седмици след първата доза.

За ваксината на Pfizer/Biotech предварителните проучвания показват, че започва да действа след около 14-21 дни от поставянето на първата доза, като защитният ефект достига до 85%.

2.След ваксинация положителен PCR

Това не се случва, поради гореописаните причини. PCR тестът определя наличието на РНК на пандемичния коронавирус в организма. При поставянето на ваксина нито самият коронавирус, нито неговото РНК не се появяват.

Ако, разбира се, не е успял да се зарази някъде в процеса на ваксинация. За проверка на антитела, можем да си направим тест по-добре около 21 дни след първата доза на ваксината. До този момент антитела или още няма да има, или са ще са с твърде ниска концентрация, за да бъдат уловени от теста.

3.Ваксинацията променя ДНК завинаги

Нито една от разработените ваксини против COVID-19 не променя ДНК на човека. Максималното, което могат да направят, това е да се използват съществуващите в нашия организъм механизми, които активиращи процеса на образуване на белтъци-антигени, за да се образуват след това антитела.

Как това става с аденовирусните ваксини, бе описано по-горе. М-РНК ваксините също по никакъв начин не влияят на нашето ДНК и не взаимодействат с него. В този случай в организма се въвежда собствено мРНК – инструкция по производство на белтък-антиген.

Получавайки такава инструкция, рибозомите на клетките започват да синтезират S-белтък, а имунната система изработва антитела към него. М-РНК, въведени с помощта на ваксина, за кратко време просто се разрушават.

Коронавирусът е с РНК, а ние сме с ДНК. Откъде изобщо се появи тази заблуда за промяна на генома. Изобщо има ли такива вируси с РНК-геном, които успяват да вградят своя преобразуват геном в човешкото ДНК, има такива, това са РНК-ретровирусите.

Това е известният ни ХИВ, който предизвиква СПИН. Притежава гени, които кодират белтък с название обратна транскриптаза. Този ензим преобразува РНК вируса в ДНК, което прави възможно ХИВ да вгради своя геном в нашия.

Коронавирусът обаче не е ретровирус, а РНК ваксините срещу него нямат никакви други гени, освен гена на S-белтъка, така че можем да не се опасяваме от изменения на генома.

Учените съобщават, че има нищожен, буквално понижаващ се до нула шанс да се заразим с ХИВ и едновременно да се ваксинираме с мРНК ваксина.

В този случай в рамките на буквално няколко часа има шанс обратната транскриптаза на ХИВ да способства за включване на кода на S-белтъка в генома на този наистина уникален човек.

4.Ваксините съдържат микрочипове, които ще ни свържат към Интернет

Разработчиците на ваксини търсят начини за улесняване на проникването на препаратите вътре в клетките. М-РНК ваксините съдържат микроРНК, скрита в липидна обвивка.

Мембраната на клетките също в значителна степен се състои от липиди, такава конструкция на ваксината е по-лесно да се слее с нея и да въведе микроРНК-то вътре в клетката.

А аденовирусите и сами притежават механизми за въвеждане на своето генетично съдържимо в инфектираната клетка.

Също се разглеждат варианти за използване на т.нар. хидрогел от полимерни частици. Тази ваксина при въвеждане в организма предизвиква локално възпаление, към което се устремяват определени видове клетки на имунната система.

Хидрогелът забавя процеса на освобождаване на белтъка-антиген, в резултат на което се образуват стотици и дори хиляди пъти повече антитела, отколкото при въвеждане на антигена по обичаен път.

Хидрогеловете са използвани са съхранение и имплантация на стволови клетки, за да бъдат защитени от незабавна реакция на имунната система.

Стволовите клетки след въвеждането им в организма се размножават в хидрогела, който с времето се разтваря, като осигурява защитата им от разрушаване.

Също хидрогелове започнаха да се използват за ЗД печат на биосъвместими микромеханизми, които биха могли безопасно да се имплантират в тялото.

Учените смятат, че в основата на заблудите за чипиране с ваксините е именно използването на хидрогелове за въвеждане в тялото на импланти и за създаване на нови ваксини, включително и срещу COVID-19.

В народното съзнание електронните чипове се сливат заедно с ваксините в заблудата за световно чипиране и промяна на съзнанието на населението.

5.Ваксинацията срещу COVID-19 прави човек безплоден

В основата на тази заблуда е информацията, че антителата към S-белтъка на коронавируса също могат да въздействат с този на човешката плацента синцитин-1.

Този белтък наистина е много къс – от буквално 5-6 аминокиселини, участък, където няколко аминокиселини съвпадат последователно с S-белтъка. Затова се и появи слух, че антителата, които се образуват в отговор на ваксинацията, ще блокират този белтък и така ще доведат до безплодие.

Вече е доказано, че сходството на отделни участъци на S-белтъка и синцитин-1 не води до взаимодействие на последния с антителата към коронавируса – твърде малък и твърде незначим за взаимодействие участък.

На такива „дреболии” имунната ни система не обръща внимание. Необходимо е също да се разбира, че ако S-белтъкът на коронавирусите като цяло, а те имат корона от шипове. Предизвикваше безплодие по такъв начин, човечеството отдавна щеше да го забележи, тъй като освен пандемичния, 4 коронавируса влизат в списъка с най-разпространените простудни вируси.

Затова и връзката между безплодието и ваксините, които се поставят срещу коронавирус остава в списъка на заблудите, за които е доказано, че са такива. Провеждани са предварителни проучвания, и може да се твърди с голяма степен на сигурност, че всички, на които е поставена ваксина и са без деца, без проблем биха създали такива в бъдеще.

Заключенията

Научната информация, която касае коронавируса и ваксините против COVID-19, днес може с необичайна лекота да се намери свободно в интернет.

Тайните на коронавируса остава все по-малко, а данните на учените с всеки изминал ден стават все по-точни.

Препоръчва се проверяването на всяка псевдонаучна информация, за да сме завинаги в час с реалните събития, а не с измислените.