Мамин син и таткова щерка – така описваме тези наши близки и познати, които са силно привързани към родителя от противоположния пол. Подобни фрази само укрепват създалият се стереотип – синовете стават любимите деца на майките, а дъщерите – на бащите. Така ли е всъщност.
Родителите изпитват специфична привързаност към децата от противоположния пол, заради подсъзнателното привличане, така този феномен се обяснява от някои психологически теории.
И самите деца проявяват ответна любов към родителя, чийто пол се отличава от техния собствен.
На практика обаче се срещат най-различни случаи на детско-родителски отношения, които изобщо не потвърждават тази теория.
Родителите – и майките, и бащите наистина понякога признават, че повече обичат едно от своите деца, като полът не играе решаваща роля във формирането на по-силна привързаност.
Какво влияе на любовта към детето
- Темперамент на детето и на родителя;
- Положение на родителя в родителското семейство;
- Обстоятелствата около раждането на детето;
- Поредност на ражданията на децата в семейството;
- Ролята на детето в семейството;
- Външност и телосложение на детето.
Любимец съм на мама
Виктор на 25 години разказва, че неговата майка никога не е била в добри отношения с нейната майка, неговата баба, но за сметка това е в прекрасни отношения със своя баща, дядото на Виктор.
Виктор има и сестра, която е по-малка с 10 години от него. Майка му обича и двамата, него и сестра му, но сякаш повече Виктор.
Майката на Виктор често споменава, че винаги е искала да ѝ роди момченце, а баща му проявява по-голяма нежност към сестра му.
Младежът винаги е чувствал силна любов и загриженост от страна на неговата майка. В своето обкръжение никога не е виждал майка да се отнася към своя син с такъв трепет, както неговата майка – към него.
И тя е по-взискателна и строга към сестрата на Виктор. Тя повече помага у дома – той винаги само чисти, докато сестра му още и готви, а е само на 15 години.
Майката на Виктор контролира и много повече оценките на сестра му в училище. Казва ѝ, че трябва да е отличничка, за да се устрои добре в живота, защото за жените е по-трудно, отколкото за мъжете.
Виктор признава, че са му прощавали не само четворки, но и тройки. Все пак не казва, че съвсем не са го ругали, заради оценки в училище.
Кой се радва на по-голямо внимание – синовете или дъщерите
Момичетата наистина повече от момчетата са ангажирани с домакинската работа, но това не означава, че родителите с по-голям трепет се отнасят към синовете. Най-вероятно – това е резултат от традиция, жените да се занимават повече с битови въпроси.
Майките възпитават дъщерите, обучават ги на това, на което са свикнали да правят сами. От синовете пък очакват по-малко помощ, тъй като за мъжете в обществото не е прието да се занимават толкова с домакинска работа.
От такова възпитание страдат на първо място сами жени, включително и бъдещите жени на момчетата.
И макар синовете да са в печеливша позиция, тяхната роля в семейството не може да се определи като привилегирована. Така, например, момчетата по-често срещат трудности при спазването на дисциплина и контрол на агресията, затова и към тях е по-вероятно да бъдат приложени строги, включително и физически наказания.
Ролята на трудно дете също обикновено се пада на синовете, което негативно се отразява на отношенията към тях на възрастните членове на семейството.
Що се отнася до бащите, то те наистина се отнасят по-нежно към дъщерите, а със синовете се държат доста строго. Така те ги възпитават да се държат мъжки и моделират бъдещите отношения в мъжки колектив.
Бащата се стреми да покаже, че светът ще предявява към порасналото момче сериозни изисквания. И това има зрънце разум.
Ако обаче бащата проявява само строгост и студенина към своя син и никога не се държи меко с него, то момчето се лишава от чувството за подкрепа и приемане от страна на най-значимия мъж.
Разумно е придържането към златната среда. Любовта на бащата може да не е така, каквато на майката, но все пак трябва да е любов, а единствено строгост и студенина.
