Предпочитаме да общуваме писмено, и то често с грешки и с корекции на т.нар. подсказвач Т9 на телефона, а не да разговаряме.
Защо стилът ни на общуване се промени? Писането отнема повече време, отколкото разговорите.
Защо преминахме към почти изцяло писмена комуникация
34-годишният Мартин признава, че когато иска да си уговори среща с приятели, основно прибягва до WhatsApp. Рядко им звъни, и те на него също.
Понякога му се струва, че телефонните обаждания са по-малко информативни, студени и дежурни.
В детството съучениците винаги са му звънели на стационарния телефон, и са се разбирали да излязат на разходка или да се уточнят за нещо друго.
В тийнейджърските години Мартин се сдобива с мобилен телефон, а по-късно и със смартфон.
Стационарният телефон изчезва от неговия дом може би преди 15 години. Обажданията стават много по-малко, за сметка на множеството съобщения в Whatsapp и гласовите съобщения.
През Фейсбук и Инстаграм също се свързват с него. Така му е по-удобно.
Също така има и групови чатове, в които често хората пишат, за да напомнят за себе си или да изяснят някои общи въпроси, а понякога и да изразят емоциите си. Но в групите никой не обича да отговаря по същество, основно това се прави на лични съобщения.
В общите чатове има информация, която не ни касае изобщо, стари и омръзнали ни мемета, няма достатъчно задълбочаване.
Така е по-добре да се обменя информация, отколкото да се звъни, например, на всичките 40-50 души, които са в общия чат, а понякога и повече, смята 40-годишната Анелия.
Научно-изследователският институт RealityMine потвърждава гледната точка на Мартин. През 2015 г. учените провеждат проучване сред 3000 американски потребители на мобилни телефони и установяват, че текстът е по-популярен от телефонните обаждания, и то при всички поколения, дори и сред тези в средна и напреднала възраст.
Любопитно е, че жените пишат 3 пъти по-често, отколкото говорят по телефона. Има ли някакво обяснение на модата на съобщенията, освен традиционните, че така е по-бързо и по-удобно? И не губим ли нещо важно между редовете в съобщенията?
Нови правила на етикет
43-годишният Георги казва, че му е по-лесно да звъни, отколкото да пише, когато е зад волана. Но това не е най-важното. В определен момент той започва да усеща умора от дистанцията, смята, че не трябва да е така.
30-годишната Анастасия и нейният мъж Ангел превръщат обажданията в игра. Дори на нейните съобщения, съпругът ѝ често отговаря по телефона. И тя все по-често му звъни, особено когато е в магазина.
Писането е изключително неудобно – с едната ръка бута количката, в другата е с чантата или с чадъра. Когато си говорят, се превръща в неговите очи и му разказва какво виждат на рафта, заедно четат етикети и усещат ароматите. И това е чудесна игра и ритуал за тях.
Понякога си сменят ролите. Ангел веднъж избира дистанционно долно бельо за своята съпруга, като провеждат видеоразговор.
Отвикнали сме от внезапните позвънявания, освен това ни плашат и ни дразнят. Все по-често ни безпокоят, когато са от непознат – от продавачи на някакви услуги или от служители на банки.
Според съвременните правила на етикета е по-добре да пишеш съобщение по месинджър, а след това да звъниш, ако събеседникът има готовност или не е зает с нещо друго.
Месинджърите промениха нашият начин да общуваме. 27-годишната Елена би искала по-често да ѝ звънят и да не се чувства принудена да съгласува времето на обаждането чрез приложения за чат или за видеоразговори.
На своята най-добра приятелка се е случвало да звъни и през нощта и нямаше да пита по-рано. На познати и не до толкова предпочита да предупреждава, защото не иска да ги безпокои.
Ако трябва да се обади на лекар или да проведе телефонен разговор, тя предпочита да е на тихо и не желае никой да я слуша.
Разговор на сляпо
Има нещо, което го няма в съобщенията, това са мимики, жестове, интонация. Затова все по-често се стига до недоразумения, когато и емотиконите не спасяват, дори напротив създават допълнително объркване. И отвикналите да звънят искат отново да направят това, с цел избягване на ненужни конфликти.
