Удивителни технологии, които скоро ще станат ежедневие за нас.
Каква храна ще ядем след 30 години
Месо, което се произвежда от растения
Повечето от нас знаят, че вече има соево месо, което лесно може да се различим от настоящето – то отстъпва на оригинала по вкус, има друга текстура и миризма.
Какво прави всъщност месото месо? Може би ароматът или пък характерният вкус. За да се даде отговор на този въпрос са необходими 6 години изследвания.
От стартиращата компания Impossibile foods използвали ДНК на растението соя и ГМО-дрожди. Тези дрожди ферментират, така се получават хем.
Това е молекула, която се съдържа във всяка клетка на животни и растения.
Според твърдения на представители на стартиращата компания тази молекула отговаря за разпознаваемия вкус и за консистенцията на месото.
В състава на месото на бъдещето влизат растителни съставки – белтък от картофи, пшеница и соя, кокосово масло.
Хранителните вещества при производство също се запазват – това са витамини, аминокиселини, прости захари, минерали и желязо.
При производство на бургери с такива съставки се изразходва със 75% по-малко вода, отделят се с 87% по-малко парникови газове, необходими са с 95% по-малко земеделска земя и 100% едър рогат добитък по-малко.
Месо от епруветка
Първите експерименти за производство на месо в епруветка започват през 1995 г. от НАСА. Целта е получаване на храна за космонавтите.
От тогава в историята на култивирането на този продукт има няколко пробива, но триумфът идва през 2013 г. Тогава е представен първият хамбургер с изкуствено месо.
Появява се благодарение на изследванията на професора от Маастрихтския университет Марк Пост.
При производството на този продукт се използват мускулни клетки на животни, които се култивират под въздействие на белтък.
Резултатът обаче не бил такъв, какъвто се очаквало. Първо, според журналисти, които първи го опитали, бил много поресто, с неестествена констенция. Второ, много скъп. Първият хамбургер струвал 325 000 долара, това е колкото апартамент в престижен софийски квартал.
Марк Пост твърди, че конкурентно такова месо може да стане след около 20-30 години, след 2040 г.
Изкуствена риба и морски дарове
Компанията New Wave Food произвежда изкуствени скариди от соев белтък, водорасли и други натурални съставки – пълният състав не се уточнява.
Тези скариди трудно могат да се различат от истинските – изглеждат както обикновено, могат да се добавят във всякакви ястия, вместо обичайните морски дарове.
Част от полезните вещества, например, омега-3 мастни киселини, се съдържат във водораслите.
Храна, напечатана на 3Д-принтер
Концепцията на напечатаната храна е представена още през 2014 г. Съвсем скоро идеята се превръща в реалност. Открит е ресторант, където се продават напечатани на ЗД принтер ястия.
Холандска компания опитва да превърне 3Д-кулинарията в масова, като стартира производството на принтери за приготвяне на храна. Цената на устройството, без отчитане на разходите за хранителни консумативи, е 3900 евро.
Безкрайният простор на фантазията и големият избор възможни съставки дава възможност да се постави акцент върху цените на напечатаната на 3Д-принтер храна в бъдеще.
Остава да се изчака този метод на производство да поевтинее.
Опаковки, които се ядат
Във войната срещу пластмасата се включиха много изследователи, политици и граждански активисти. Своя принос имат и производителите на храни, които предложили решение за безотпадно потребление на храна и вода.
Най-популярният пример е сфера, годна за консумация, която е пълна с вода, тоест замества бутилките с вода и e покрита отгоре с обвивка от водорасли.
Подобни разработки са признати от учените за полезна алтернатива на пластмасовите опаковки, затова съвсем скоро ще видим такива продукти по рафтовете на магазините.
Многогодишни растения
Американски учени се ангажират не с изобретяване на нови хранителни продукти, а с намаляване на вредата от производството на вече отдавна известни.
Резултат е културата Kernza, която замества пшеницата, но не изисква редовно поливане. Това помага за запазване на почвите и за намаляване на използваните торове, попадащи във водата.
Тази култура трябва да осигури по-добра реколта, тъй като има по-големи семена и е по-малко възприемчива към болести, на които е изложена обикновената пшеница.
