Протичането на пневмония е в зависимост от провокатора на възпалението – вирус, гъбичка, бактерия или микоплазма, макар и симптомите на болестта да са на практика еднакви.
За определяне на типа на заболяването едно кръвно изследване не е достатъчно, необходими са и допълнителни.
Пневмония – класификация на болестта и основни симптоми
Пневмонията представлява развитие на остър възпалителен процес в белите дробове, съпровождащ се със затруднено дишане и поява на специфични изменения на рентгенограмата.
Възпалението на белите дробове може да бъде както самостоятелно, тоест първично заболяване, така и усложнение на друга патология, например на грип.
Освен това класификацията на белодробното възпаление отчита тежестта и продължителността на заболяването, тип възбудител, а също и особености на заразяване.
Пневмонията в зависимост от мястото на заразяване се подразделя на:
- Извънболнична, развиваща се извън стените на здравно заведение, в повечето случаи е усложнение на остра вирусна инфекция;
- Вътреболнична или хоспитална, която се развива няколко дни след постъпване на болния в стационарно отделение;
Възбудителите на болестта са много. Сред тях са:
- Гъбична инфекция;
- Бактерии;
- Вируси;
- Паразити;
- Микоплазми и прочие микроорганизми, в отделни случаи формират асоциации;
В зависимост от проявленията на предизвиканото от тях заболяване, а също и чувствителността към стандартно антибактериално въздействие провокаторите се подразделят на типични и атипични.
Атипична пневмония – микоплазмена инфекция
Съвсем различна е клиничната картина друг вид пневмония – атипична, основен виновник за която е микоплазма.
Това е жив организъм, който има структура, различна от тази на другите патогенни микроорганизми, и затова изисква други методи за лечение.
Микоплазмената инфекция днес се смята за доста разпространена, на нея се падат около 20% от всички случаи на заразяване.
Един от основните фактори за разпространение на микоплазмена инфекция се смятат местата с голямо струпване на хора, където няма достатъчно добра циркулация на въздуха.
Разпространители на инфекцията са както заболели, така и хора, които са просто носители. Микоплазмата може да се предава от човек на човек при разговор, кашлица, кихане.
Симптоми и особености на развитие на заболяването
Инкубационният период на микоплазмената пневмония – от една седмица до месец.
Първоначалните признаци на пневмония – това са:
- Повишение на телесната температура до субфебрилна;
- Поява на втрисане;
- Главоболие;
- Мускулни болки;
- Пристъпи на суха кашлица, които понякога се съпровождат с отделяне на слузести храчки;
Подобна симптоматика може да се запази доста дълго време и да се съпровожда с болки в гръдния кош, усилващи се при дълбоко вдишване.
Задухът при микоплазмена пневмония не е често явление. При тази болест в белите дробове е възможно да се чуят хрипове – обикновено разсеяни, сухи, по-рядко – влажни.
Извънбелодробни проявления на микоплазмена инфекция са:
- Поява на кожата и на лигавицата на петнист обрив с червен или розов цвят;
- Проявления на херпес;
- Понякога пристъпи на повръщане;
- Болки в корема;
- Незначително увеличение на черния дроб;
- В някои случаи носово кръвотечение;
Антибиотици за лечение на болестта
За съжаление, много често диагностиката на микоплазмената инфекция се провежда несвоевременно, приблизително седмица след заразяването.
А в началото на болестта обикновено на болния се поставя диагноза – остра вирусна инфекция, бронхит или трахеит.
Това се обяснява с разликата на този вид пневмония от бактериалната. За микоплазмената не е характерно проявлението на отчетливи клинични, лабораторни и рентгенови симптоми.
Развитието на микоплазмена пневмония пневмония може да се потвърди с помощта на серологични методи на диагностика или с полимеразна верижна реакция.
За лечение на болестта лекарят обикновено назначава прием на антибиотици.
Изборът на лекарство се определя от дозата единствено от специалист с отчитане на типа заразяване – домашно или болнично.
Отчитат се още и възраст на болния, особености на предшестващото лечение на заболяването.
Микоплазмената пневмония обикновено се третира с макролидни антибактериални средства. Ефективността на тяхното действие се оценява на 2-ри 3-ти ден от началото на приема.
Подобряването на общото състояние на болния и понижението на температурата се оценяват като положителна динамика при провеждане на антибактериална терапия.
