Микоплазмена респираторна инфекция представлява остро състояние, при което в патологичния процес се въвличат както горните, така и долните дихателни пътища.
Най-често тази патология протича по типа на бронхопневмонията. В преобладаващия брой случаи това заболяване не се съпровожда с развитие на някакви усложнения.
Изключение са отслабените хора, при които този патологичен процес може да стане причина за ексудативен плеврит, а също и разпространена възпалителна реакция на сърцето и на мозъчните обвивки.
Честотата, с която се среща микоплазмената респираторна инфекция, е висока
Сред всички възпалителни заболявания от страна на белите дробове на нея се падат около 20%. Интересно е, че тази патология много често се развива по типа на ендемичните взривове.
Значително повишаване на заболеваемостта се отбелязва приблизително веднъж на 3 години.
И ако извън епидемиите сред всички дихателни заболявания на този патологичен процес се падат около 6%, при епидемичен взрив този показател може да стигне до 50%.
Микоплазмената респираторна инфекция се предизвиква от грамотрицателни микроорганизми, наричани Микоплазма Пневмонае.
Техни отличителни особености са липсата на твърда клетъчна стена и ясно изразен полиморфизъм.
Патогенността на тези микроорганизми се заключава в тяхната способност да образуват вещества, които оказват увреждащо въздействие върху мембраната еритроцитите и водят до тяхната хемаглутинация.
Устойчивостта на микоплазмите в околната среда не е висока. Чувстват се добре при ниски температури, но нагряването за тях е пагубно.
Директните ултравиолетови лъчи и химическите дезинфекциращи средства също бързо водят до инактивация на възбудителя.
Разпространението на микоплазмената дихателна инфекция става от болен човек. Отделянето на възбудителя от човешкия организъм е в продължение на 1.5 седмици след заразяването.
В някои случаи този период може да бъде още по-дълъг. Следва да се отбележи, че в литературата са описани единични случаи на безсимптомно носителство на микоплазми.
Но те са обусловени от твърде тесен и продължителен контакт с болен човек. Предаването на това заболяване става по въздушно-капков път. Смята се, че в редки случаи може да се реализира и контактно-битов път на заразяване.
Възприемчивостта на човешкия организъм към това заболяване не е висока. Най-често микоплазмена респираторна инфекция се развива при отслабени хора с понижено ниво на имунна защита.
Имунитетът, оставащ след прекаран патологичен процес, е устойчив. Общата продължителност може да стигне до 11 години.
Симптоми при микоплазмена респираторна инфекция
От момента на заразяване до появата на първите симптоми може да мине до 1 месец.
Често заболяването се съпровожда с клинична картина, насочваща към увреждане само на горните дихателни пътища.
Болният човек се оплаква от пристъпи на суха мъчителна кашлица, отделяне на слуз от носа, затруднено носово дишане и болезненост при преглъщане.
При преглед може да се установи и зачервяване и умерен оток на лигавицата на сливиците и на ларинкса.
В редица случаи присъства и регионарен лимфаденит.
Общ интоксикационен синдром също е характерен, но в този случай не е изразен особено интензивно. Телесната температура се повишава до субфебрилни стойности.
Диагностика и лечение на болестта
За откриване на възбудителя на тази болест е необходимо провеждането на бактериологично изследване на храчка и слуз.
Лечението на микоплазмената респираторна инфекция се извършва с антибиотици.
Назначават се в срок до 2 седмици и се допълват с муколитици, антисептични разтвори, използвани за жабурене на гърлото, съдосвиващи капки за нос и т.н.
