Когато хората изобретяват пластмасата, никой не би могъл да си представи до какво ще доведе това. А днес милиони тонове пластмаса ежегодно попадат в депата за битови отпадъци и в околната среда. А оттам се разпространяват из цялото земно кълбо, по всички негови ъгълчета, включително и в човешкия организъм.
Опасно ли е това нашествие на пластмаса? До колко далеч е достигнал този процес, и може ли това някак да се прекрати?
Какво е това микропластмаса и откъде се появява
От момента на изобретяването на пластмасата са произведени повече от 8 милиарда тона пластмасови изделия, и голяма част от това невъобразимо огромно количество вече отдавна е депонирано в сметищата или техният по-съвременен вариант – депа за битови отпадъци, и това е в най-добрия случай.
Немалка част е попаднало където свари, като бавно, много бавно се разлага, като се разпада на по-малки части.
Частиците с размери от 1 микрометър до 5 мм се наричат микропластмаса, по-малки от 1 микрон – напопластмаса. Толкова миниатюрни, незабележими частици пластмаса се разлитат с потоците въздух, отмиват се от водата, излитат с праха, отлагайки се по дъното на водоемите, по листата на дърветата и на тревата, като се смесват с почвата.
Частиците микро- и нанопластмаса се откриват в пробите вещества, които се вземат от всякъде, от океанското дъно до снега от планинските върхове. И в тъканите на човешкия организъм те също присъстват.
Как пластмасата попада в човешкия организъм
Много просто. Изяждаме я с храната, пием я с водата, вдишваме я с въздуха.
Например, само в органите на храносмилателната система ежедневно попадат около 5 грама пластмасови частици. Това е приблизително толкова колкото, ако човек всяка седмица изяжда по една кредитна/дебитна карта.
С питейната вода от пластмасовите бутилки всяка година човек изпива около 90 хиляди частици микропластмаса. Ако пием вода само от чешмата, това количество значително намалява.
В зависимост от състоянието на водопроводната мрежа и качеството на течащата от чешмите вода, количеството пластмаса може да се окаже двойно по-малко, и това се отнася за нефилтрираната питейна вода.
Също така част от микропластмасовите частици попадат в тялото от козметичните средства – обръщали ли сте внимание на наличието техния в състава на микрогранули? Те също имат непосредствено отношение към пластмасата.
Едно от изследванията открива частици пластмаса в 90% от козметичните средства, които се предлагат от най-известните и популярни марки.
Защо микропластмасата може да е опасна
Защо пък могат да се опасни миниатюрни частици, които не могат да се видят с човешко око? Трябва ли да обръщаме внимание на микропластмасата, или това е ненужно създаване на параноя сред хората?
Оказва се, че все пак е необходимо. Австрийски учени изясняват, че частиците пластмаса при преминаване през стомашно чревния тракт, могат да нарушат микробиома на човек. А това на свой ред води до нарушения на метаболизма, които в крайна сметка, могат да предизвикат цял букет от заболявания, от затлъстяване и захарен диабет до болести на черния дроб и други органи на стомашно-чревния тракт.
Изследвания, проведени с лабораторни животни, показват въздействието на частиците микропластмаса, което способства за развитие на възпаление, води до разрушаване и загиване на клетки, и дори може да се повреди ДНК веригата.
Ограничено по мащаб изследване на чревното съдържимо на 8 души от различни географски региони – Полша, Финландия, Нидерландия, Италия, Япония, Великобритания и Австрия, открива във всяка от пробите до 9 различни вида микропластмаса, с размер 50-500 микрона. Във всеки 100 грама проби се съдържали не по-малко от 20 частици микропластмаса.
Как да се борим с микропластмасата
Първо, трябва да се постараем да сведем до минимум използването на това, което представлява основната маса пластмасови отпадъци – това са опаковки, пластмасови съдове и такива за еднократна употреба.
Към опаковката се отнасят не само пакети, в които в магазините се поставят покупки, но и много други, включително и пакетчетата за чай.
Пластмасовите съдове – вилици, лъжици, подноси и т.н. Всичко това е много удобно. Но именно тези ежедневни предмети са източник на микро- и нанопластмаса. Можем да започнем да ги заменяме със стъклени, керамични, дървени, които служат по-дълго, и не оставят в природата следа, каквато пластмасата.
Учените препоръчват да се намали потреблението на храни с висока степен на обработка, тъй като съдейки по резултатите от изследванията, изобилието в менюто на такава храна е свързано с повишено ниво на фталатни микропластмаси, особено при децата.
Избирайте, когато е възможно дрехи от натурални влакна, и дървени мебели.
