Новородените изненадват много родителите. Но сред необичайните особености на бебетата са т.нар. „монголски петна”. Най-често те са по гърба или седалищните части на детето.

Сиви, зеленикави или на практика черни - изглеждат като синини и плашат младите майки. Всъщност монголските петна, понякога ги определят като свещени, са разновидност на родилните петна, струпване на пигмент.

Медицинският термин е вродена дермална меланоцитоза. Макар и самите петна да са безвредни, трябва да се знае, че в някои случаи те са признак на вродени заболявания.

Защо се появяват тези бенки, за какво сигнализират, и какво трябва да се направи, ако не изчезнат с възрастта?

Появяват ли се при българчетата монголски петна

Факти за монголските петна

Образуват се най-често още преди раждането, но понякога могат да се появят и в първите седмици от живота на бебето.

Хората знаят за тях от няколко века, макар и в миналото да са се отнасяли с предубеждение, като са ги смятали веднъж като знак на щастлива съдба, друг път за неправилно поведение на майката.

Оттам е и старинното название – „сакрални”. Появата на петна не може да се предотврати, също както и да се предскаже. Не е ясно защо при едни деца се образуват, а при други, дори от същото семейство, не се появява нищо.

През 1885 г. терминът монголски петна е въведен от немски професор, който смята, че при монголите и при неевропейските народи са единствените, при които се появяват такива петна.

Теорията на професора има обосновка – вродената меланоцитоза значително по-често се появява при хора с тъмна кожа.

Например, в статия, публикувана в индийско списание по дерматология и венерология, се привеждат резултат от изследвания – монголските петна присъстват средно при 9,5% от децата от европеидната раса, при 46,3% от испаноговорящите и при 96,5% от чернокожите деца.

Монголските петна обикновено се появяват по гърба и по седалищните части и се срещат с еднаква честота при момченца и момиченца.

Това е струпване на пигмент в дълбоките слоеве на кожата на детето, и заради разликата в количеството пигмент и цвета на кожата те могат да са сини, зеленикави, сиви и на практика черни.

Пигментираните области на петната са плоски и гладки, могат да изглеждат като синини. За разлика от синините, те не променят цвета си след няколко дни, не причиняват болка и не са резултат от травма.

Това са петна по рождение, макар и със своите особености.

Представляват ли монголските петна опасност за здравето

Монголските петна сами по себе си не представляват опасност за здравето. Не изискват особено внимание или грижа. При повечето деца тези области на пигментация изчезват с възрастта без никакви усилия или последствия.

Обикновено са безвредни, но в малък брой случаи са свързани с редки метаболитни заболявания, сред които:

  • Мукополизахаридоза;
  • Синдром на Хънтър;
  • Болест на Ниман-Пик;
  • Мукопилидоза;
  • Манозидоза.

Заболяванията са най-вероятни при деца, ако монголските петна са големи, широко разпространени или присъстват в участъците извън предела на гръбнака и на седалищните части.

Петната по рождение в областта на гръбнака могат да са признак на дефект на гръбначния мозък, но монголските петна не попадат в тази категория симптоми. До известна степен има потвърдена връзка със спина бифида, но само когато бенките са червени и изпъкнали.

Редките генетични разстройства, а също и порокът на развитие на гръбначния мозък, известен като скрита спина бифида, може да е свързан с монголските петна.

Монголските петна се смятат за безвредни, дори и при възможна връзка с редки разстройства, описани по-горе.

Ако детето е прегледано от лекар, няма здравословни проблеми, и в семейната анамнеза няма наследствено предразположение към заболявания, то петната не трябва да са причина за безпокойство.

Изискват ли монголските петна лечение

В повечето случаи монголските петна напълно изчезват до 5-годишна възраст. В някои случаи обаче могат да останат за цял живот.

Монголските петна не се нуждаят от специфична грижа. Не болят и не създават никакви проблеми с кожата. Обикновено засягат областта на гърба и на седалищните части и не се смятат за козметичен проблем.

В зряла възраст при желание могат да се премахнат. Обикновено до такава мярка се прибягва при разположение на откритите части на тялото.