Антителата са особен клас вещества, които са способни строго избирателно се свързват с молекули – антигени. В организма на човека антителата се намират на повърхността на В-лимфоцитите под формата на мембранни рецептори и в разтворима форма присъстват в кръвта и междуклетъчните течности.
Антителата са необходими на имунната система за откриване и премахване на чужди вещества на чужди обекти, включително вируси и бактерии.
Всяко антитяло реагира само на своя антиген, дори не на самия антиген, а не на т.нар. детерминантна група в състава на неговата молекула. В един белтък може да има няколко определящи групи, и към всяка от съществуват антитяло и не едно.
Антителата се образуват с плазмени клетки, в които се превръщат В-лимфоцити под действието на антигените. Моноклоналните антитела – това са антитела, произведени от един клон на плазмени клетки.
Моноклоналните антитела се свързват само с определена детерминантна група в молекулата на антигени.
Синтез на моноклоналните антитела
Постиженията на съвременните наука позволяват специално да се синтезират моноклоналните антитела към определени антигени.
За първи път това се случва през 1975 г. За синтеза използвали т.нар. хибридомна клетка или хибрид – продукт за сливане на плазмената клетка с туморната.
В ролята на първи хибрид се използвали лимфоцити на мишки, но при въвеждането на получените антитела в човека последвала изключително силна алергична реакция.
Затова започнали да създават хибридно мишо-човешки антитела – т.нар. химерни, или хуманизирани моноклонални антитела. Химерните антитела се състоят от променливи миши участъци и постоянни човешки.
Тясната специализация на моноклоналните антитела помага за намирането и унищожаването на необходимите антигени, например, при злокачествен тумор.
Освен това, към моноклоналните антитела могат да се прикрепят радиоактивни изотопи или лекарствени препарати, обезпечавайки преноса към засегнатите клетки. Здравите клетки същевременно остават незасегнати.
Моноклоналните антитела бива конюгирани и неконюгирани. Последните работят сами по себе си, или може например, могат да изменят туморните клетки, което да позволи на имунната система да ги разпознае.
Конюгираните моноклонални антитела действат за сметка на техните вещества, например, за лекарствата, които са прикрепени към тях.
Лекарства против тумори и автоимунни заболявания
Злокачествени новообразувания
До настоящия момент е неразбираемо по какъв начин туморните клетки успяват да излязат из под надзора на имунната система.
Една от задачите на онкологията и имунологията днес – е да се създаде антигенен портрет на всеки вид туморни клетки. Тогава могат да се синтезират съответстващите на тези антигени антитела и да се постигне излекуване на всякакъв вид рак.
Проблемът обаче е в това, че туморните клетки постоянно променят антигените на различни етапи от злокачественото увреждане, като остават неуловими за антителата.
Въпреки това са разработени и се използват успешно редица лекарства, които се намесват в регулацията на растежа на злокачествените клетки, други видове пък препятстват образуването на нови съдове, лишавайки тумора от храна.
Лупус, псориазис, множествена склероза…
Автоимунните заболявания се развиват тогава, когато имунната система, започне да се бори с автоантигените, тоест с антигените на собствените си тъкани, към които обикновено не е чувствителна.
Примери за автоимунни заболявания са псориазис, миастения, системен лупус, болестта на Крон. Патогенетичните основи на образуването на антитела при тези заболявания днес не са напълно известни.
Един от елементите на лечението на такива заболявания е блокирането на рецепторите на лимфоцитите, които разпознават автоантителата, като чужди, и в прекратяване на действието на медиаторите на имунните реакции.
