Учените изучават мозъка вече повече от 100 години, но досега този орган си остава най-сложната загадка.
По какъв начин работи мозъка?
На този въпрос днес не може да отговори нито един микробиолог.
Разбираме само някои явления в невронните мрежи на мозъка и по какъв начин се отразяват на нашето състояние.
Как и къде се формират емоциите ни?
Няколко думи за емоциите
Емоциите са едно от проявленията на отношението на човека към самия него и околната действителност.
Днес учените знаят много за формирането на емоциите и механизмите на тяхното възникване, което ни позволява да ги управляваме, по-скоро само някои от нас.
Така, грамотният психолог може да работи с емоциите на човека, да му предостави възможност да се справи с техните негативни проявления.
Да се пребори със страха, гнева и другите състояния, които му пречат да се радва на живота.
Много думи обясняват различните емоционални състояния – радост, тъга, състрадание, страх, ревност, съжаление, безразличие, любов и много други.
Ако тази емоция се разглежда от чисто физиологична гледна точка, то тя представлява реакция на организма на взаимодействието на някои вътрешни и външни дразнители.
Такива реакции имат субективен характер и обикновено обхващат всички видове чувствителност.
Емоциите се проявяват не само при определени субективни преживявания, но и при напълно обективни проявления.
Например, при определена емоция човек извършва определени действия, прави мимики и се проявяват специфични за тази емоция вегетативни реакции.
Чувство за вина и срам – темпорални дялове
Лесно можем да си обясним как мозъкът оперира с паметта и мисловните процеси. Но как е при чувствата?
Толкова сме свикнали с фрази от рода на „разбито сърце“, ако стане дума за тъга, или „посипал си е главата с пепел“, ако става дума за срам.
В този смисъл ни е доста трудно да приемем факта, че емоциите и чувствата също се зараждат в мозъка, както и мисловният процес и паметта, се формират в мозъка.
И все пак това е така.
Емоциите са неврофизиологичен процес, протичащ в тъканите на главния мозък.
Днес благодарение на технологиите на невровизуализация този процес може да бъде определен.
Група учени от университет в Мюнхен провеждат серия от любопитни изследвания, с които откриват зоните в мозъка, които отговарят за чувството за вина и срам.
След анализ на множество изображения от ЯМР на главен мозък, учените установили, че двете емоции са много сходни.
Срамът активира предната част на мозъчната кора, която е отговорна за връзката с външната среда и съобщава на човека за грешки, а също парахипокампалната гънка, която отговаря за запомняне на събития от миналото.
Чувството за вина пък активира латералната темпорално-тилната и средната темпорална гънка.
Това е център на вестибуларния анализатор.
Чувство за гняв и срам – сливиците
Лимбичната система на мозъка е отговорна за чувствата, действията и реакциите, необходими за оцеляването на вида.
Важен неин елемент са сливиците, разположени около хипоталамуса.
При изкуствена стимулация на тези структури човек усеща надвиснала опасност.
Гневът възниква благодарение на активността на самите сливици.
Радост и смях – префронталната кора
Активират се множество различни зони – хипокамп, префронтална кора, амигдала. Радостта, както и гнева, обикновено обхваща целия мозък.
Чувство за нежност и утешение – соматосензорна кора
Ласките и нежността предизвикват силна активност в соматосензорната кора на главния мозък, която е отговорна за тактилните усещания.
