Екип учени от университетите на Калифорния и на Сан Франсиско опровергаха твърдението, че мъжете щангисти има повече бързи мускулни влакна от жените, занимаващи се с този вид спорт.
Мъже и жени без никакви разлики в мускулите
При хората има 3 основни типа мускулни влакна, всеки от който има своя разновидност белтък, който се нарича тежка верига миозин – бавни влакна от тип 1, бързи влакна 2А тип и бързи влакна 2В тип.
Бързите мускулни влакна се отличават със способността да се съкращават, демонстрирайки сила и бързо уморяване. Колкото са повече, толкова по-добре спортистът изпълнява тези упражнения като тласък на щанги от гърдите, когато е особено важна взривната сила.
Смята се, че при мъжете тези влакна по природа са повече.
В хода на изследването учените взели проби за биопсия от мускулни влакна на бедрата на 6 спортистки с олимпийски медали, 9 спортистки на национално ниво и от 6 спортиста, участвали в Световния шампионат по тежка атлетика през 2017 г.
Всички щангисти и от двата пола имали средно по 67% от мускулите на бедрата средно съставлявали бързи мускулни влакна тип 2А, а при 2 жени с олимпийски медали този показател стигал до 85% - повече, отколкото при всеки мъж.
Учените стигат до извода, че процентът на бързи мускулни влакна се определя не от генетиката, а от тренировъчния опит, теглото и от спортната подготовката на човек.
Мускулните влакна не са определени при раждането
Ако в миналото се е смятало, че се раждаме със зададено количество бързи мускулни влакна, то сега става ясно, че този показател може да се промени с помощта на тренировки.
И няма принципна разлика между мускулната тъкан на мъжете и жените. Когато се гледат проби от тъканите на мъжете под микроскоп, дори специалист не може точно да каже точно чии са мускулните влакна.
При силния пол единствено тестостеронът и останалите андрогенни хормони най-вероятно способстват за по-бързо трупане на мускулна маса.
Все пак мъжкото начало е свързано с лов на диви животни и защита на семейството с жената и децата.
