Българската общественост бе потресена от опита за самоубийство на 21-годишна гимнастичка, част от националния отбор по художествена гимнастика, само едната случайност и голяма доза късмет спасиха живота на момичето, което скочи от 6-тия етаж, но за щастие се приземи върху храст, който на практика е причина да може тя да се спаси.
Няколко часа по-късно вече стана известно какво е най-вероятната причина за тази постъпка на младото момиче, което едва сега навлиза в живота – здравословен проблем – тежка травма на глезена, който е пречка на участието ѝ в Европейско първенство по художествена гимнастика в Израел.
Подобен опит за самоубийство се превръща в огромна трагедия за семейството, тъй като не всички младежи имат такъв случаен късмет, който да се окаже решаващ за тяхното оцеляване.
Проблемът се корени в това, че младите хора – в периода от 15 до 24 години много лесно се поддават на внушения и приемат това, което им се случва в живота твърде дълбоко и емоционално, както се е случило с младата гимнастичка.
Вероятно повечето от вас ще си кажат – какво пък толкова е станало, не е отишла на състезание сега, ще отиде следващият път.
Но за младото момиче едно такова неучастие е огромна трагедия, която не може да приеме и затова се решава на самоубийство, за да сложи край на мъките, на които е подложена.
Но за съжаление, психиката на тийнейджърите и на младите хора все още не е достатъчно зряла, за да са в състояние да осъзнаят, че всичко това, което те приемат като трагедия е само такава в техния ум, и с без това състезание – животът продължава.
В тази ситуация може би проблемът е и в натиска, който е бил оказван на момичето, най-вероятно от страна на родителите, това обаче са само предположения.
В момента няма информация дали близките на момичето са я укорявали, затова че се е контузила и съответно се е провалило. Но е възможно това да е само нейно отношение към невземането на участие в Европейското първенство в Израел.
Обикновено в рисковата група, предразположени към суицидално поведение, на което родителите трябва да обърнат внимание задължително.
В рисковата група са деца с психостеничен характер – тревожни, срамежливи, като в този случай очевидно не става въпрос за това описание.
Говорим за едно успешно момиче, което е достигнало ниво на спортна кариера до национален отбор, което е реализирало голяма част от мечтите.
Не може да става дума и за развитие на психиката на 13-14-годишно дете, което все още не може да осъзнае какво представлява смъртта и я разглежда като нещо романтично.
От друга страна психолозите поставят в рисковата група тийнейджърите на възраст от 15 до 24 години в рисковата група с повишена опасност от самоубийство, защото не осъзнават, че колкото и тежък да е бил един ден, на следващата сутрин слънцето ще изгрее отново и всичко ще започне отначало.
Но тук ситуацията е доста по-различна, тъй като професионалните спортисти още от ранна възраст се сблъскват с огромните очаквания на треньори, зрители и родители, които са съсредоточени единствено върху спортните постижения, а детската психика изобщо не е подготвена да поеме такова огромна натоварване.
И затова на всеки спортист му е необходим психолог постоянно, а не психиатър, както презрително обяви Нешка Робева по телевизията.
