Повечето от нас се чувстват или по-млади, или по-стари в сравнение с това на колко години са всъщност. Това е субективна възраст, която силно влияе на физическото и на психическото здраве.
От резултатите на последните изследвания учените правят извод, че това на колко години се чувстваме е много по-важно от реалната възраст. Защо?
Представете си за миг, че нямате информация кога сте родени и възрастта ви се определя от това на колко години се чувствате.
Колко бихте си дали?
Както ръстът, и размер на обувките, количеството години, което е изминало от момента на вашето раждане, е неоспорим факт. Но е факт, че стареем по различен начин, и много хора се чувстват по-млади или по-стари от възрастта.
Учените в последно време проявяват все по-голям интерес към тази особеност.
Те установили, че субективната ни възраст може да бъде ключова за разбирането на причините защо някои с възрастта разцъфтяват, докато други повяхват пред очите ни.
Това колко по-млад от възрастта си се чувства човек, може да определи какви решения взима – и ежедневни, и жизненоважни.
Субективната ни възраст може да послужи като предразполагащ фактор за важни изменения в здравето, включително и вероятна смърт.
Получава се така, че на колкото се чувстваме, на толкова сме и на наистина
Сега учените, заинтригувани от тези резултати се опитват да подберат от различните биологични, психологически и социални фактори тези, които формират индивидуалния опит в стареенето. И след това да проучат как да ни помогнат да живеем по-дълго и в по-добро здраве.
Новото разбиране на процеса на стареене не идва веднага, а са били необходими десетилетия изследвания. Първите научни трудове по тази тема се появяват през 70-те години.
През последните 10 години в множество нови изследвания учените се опитват да разберат, до какви психологически и физиологични процеси може да доведе това несъответствие в усещането за себе си и реалната възраст.
Едно от най-любопитните направления е изследването как субективната ни възраст влияе на характера
Сега е всеобщо признато, че с възрастта характерът на човека се смекчава, ставаме по-големи екстраверти и по-малко отворени за нов опит. Тези промени в характера не са толкова забележими както в млада възраст, и са явно изразени при тези, които субективно се чувстват по-стари, отколкото реално.
Интересно е, че хората, които субективно са по-млади, освен всичко останало стават по-малко невротични и по-съзнателни. Това означава, че все пак придобиват качества, които идват с житейския опит, но не губят енергията и живината на младата възраст.
По-ниската субективна възраст не ни замразява в състояние на незрелост
Усещането за млада възраст означава по-нисък риск от депресии, и по-здрава психика. Добавете към това и по-добро здравословно състояние, намаляване на риска от старческо слабоумие и заболявания, които докарват възрастните хора до болнично легло.
В изследване повечето от участниците се чувствали приблизително 8 години по-млади от възрастта си. Но някои се чувствали по-стари, и последствията от това били много сериозни.
Усещането за 8-13 години в повече водело до повишаване на риска от смърт с 18-25% през периода на изследване, а също и до повече на брой заболявания. И това дори и при отчитане на останалите демографски фактори – образование, раса или семейно положение.
