Не всички работещи родители имат възможност да водят детето на училище и да го забират оттам след училище. Помощ от баби или възможност за детегледачки също невинаги е достъпна. А може би всичко това е излишно и ученикът вече може да ходи сам до училище?
За отговор на този въпрос се обърнахме към психолози.
На каква възраст учениците могат да ходят на училище, без да ги придружава възрастен? Да се вслушаме в мненията на експертите.
На кои фактори да обърнат внимание родителите, когато пускат детето самó на училище
Първо, родителите е важно да разбират колко е самостоятелно детето, оставало ли е преди самó, колко е внимателно, знае ли правилата за поведение на улицата и т.н.
Някои деца проявяват самостоятелност на 5-6 години, и родителите спокойни ги оставят сами у дома, а някои и на 12-13 години е немислимо да останат без родителски надзор.
Ако едни родители смело пускат без придружител своето 10-годишно дете, това не означава, че и вие трябва да правите така.
Второ, много зависи от местоположението на училището. Ако се намира на няколко преки от дома, то дете на 8-9 години може напълно самостоятелно до него.
Ако трябва да се пресича натоварен градски булевард или улица, то, разбира се, е по-добре да се съпроводи детето поне до училищния двор.
Трето, от значение са семейните обстоятелства. Ако и двамата родители работят, няма баби и дядовци или други роднини, то на детето ще му се наложи от рано да се научи на самостоятелност.
Рано или късно все пак ще трябва да пуснете детето самó. Първоначално, разбира се, ще се притеснявате за него. С времето ще разберете, че тревогите са напразни, а детето ви ще може съвсем само да стигне до училище, но и да ходи на басейн, на кръжоци, на тренировки.
Просто е необходимо да му обясните, че винаги трябва да е на линия, да се обажда къде е. И разбира се, никога да не разговаря с непознати.
Решението от каква възраст детето да ходи самó на училище, трябва да се решава от неговите родители или официални настойници – само те могат обективно да оценят готовността на детето за самостоятелно придвижване в градска среда.
Не съществуват някакви норми и стандарти, тъй като в една и съща възраст нивото на развитие на навиците на различните деца може да се отличава силно.
На пръв поглед, преди да се вземе такова решение, родителите трябва да преценят дали детето притежава основни знания и навици, които му позволяват безопасно да се придвижва из града.
Обикновено към 7-годишна възраст такива навици вече са сформирани.
Първо:
- Детето трябва да знае как се казва и как се казват неговите родители или настойници;
- Да умее да казва точният си адрес и да знае номерът на телефона на поне единият от родителите си;
- Да знае основните правила за движения за пътищата, за да може само да пресича оживени булеварди или улици;
Детето трябва да е усвоило и други правила за безопасност:
- Да не разговаря с непознати хора, да не взема от тях сладкиши и подаръци;
- Да умее да вика за помощ възрастни, ако има нужда от тях;
- Да знае спешния телефон – 112;
- Ако има хронични заболявания да е наясно как се казват, и съумява да назовава наименованията на лекарствата, които приема.
Преди да пуснем детето самичко на училище е желателно няколко пъти да го изпратим донякъде, за да има кого да попита, ако не знае нещо или изгуби ориентация, близък човек да му помогне.
И едва, след като тези репетиции минат няколко пъти без затруднения, родителите могат да са уверени, че детето е готово за самостоятелно придвижване из града.
У нас повечето родители предпочитат да водят децата си с колата до училището, поради интензивния трафик по повечето улици, дори и по по-малките.
Повечето шофьори са невнимателни, не пазят децата и затова случаите на инциденти съвсем не са малко.
В навечерието на новата учебна година повечето общини предприеха действия по обновяване на пешеходните пътеки около учебните заведения, но рискът от несъобразителни шофьори остава доста висок.
