Успехът изобщо не е нещо, към което следва да се стремим. Екологът и писател Дейвид Орр в една от своите книги направи едно твърдение, което вече дълго време не ни дава покой в редакцията на Lechenie.bg: „На планетата не са ѝ необходими повече „успели хора“ и дори изобщо са ѝ нужни.
Земята отчаяно се нуждае от миротворци, лекари, реставратори, разказвачи и изобщо от такива, които могат да обичат. Планетата ни има нужда от хора, заедно с които е добре да се живее.
На света са му необходими хора с морал, които са готови винаги да се присъединят в борбата, за да направят светът едно по-добро и хуманно място. А тези човешки качества имат твърдо малко общо с „успеха“, както той днес бива определян в нашето общество“.
Разбира се, възможно е някой да си каже – „Колко му е удобно на Орр да разсъждава така, при положение, че той самият е представител на западната култура и също принадлежи към групата на т.нар. „успешни хора““.
За западната култура е характерно това, че всичко се отъждествява изключително и само с пари и с умението да се постигат поставените цели и то на всяка цена.
През последните 25 години и в българското общество бяха възприети тези принципи и с най-високо положение у нас са тези, които разполагат с пари и притежават качествата винаги да постигат поставените си цели.
Налага ни се да признаем, че и ние самите вече сме достатъчно дълбоко вписани в западната система от ценности, в която принципът „по-бързо, по-нагоре и по-силно“ се е превърнал в единственото ни житейско кредо.
Това от една страна не е лошо, а от друга не е добро. Проблемът е в това, че житейското ни кредо определя нашият начин на съществуване на малката и уютно, но при това тясна и обременена с усложнения планета Земя.
Нека за момент се замислим, представителите на кои професии ние най-често наричаме „успешни“.
На ум веднага ни идват известните спортисти, актьори и певци и певици от всякакви музикални стилове, политици, бизнесмените с най-големите и оборотните фирми – всички онези, които разполагат с власт, огромни финансови възможности или просто с популярност.
Опитайте се да си представите „успешния лекар“. Кой е той: този който умее да извършва сложни хирургични интервенции на високо ниво и е спасил хиляди животи или този, който е открил частна клиника, привлякъл е богати клиенти и е натрупал състояние?
„Успешният писател“ – този, който е създал удивително произведение или този, който е успял да издаде книга, която се е продала в тираж от няколко милиона. А вече словосъчетания от рода на „успешен учен“, „успешен геолог“ биха се оказали пълен оксиморон в този контекст.
Точно тук възниква парадоксът, за който първоначално говореше Дейвид Орр: получава се това, че планетата не се върти за сметка на тези, които ние всички заедно сме определили като успешни и сме ги издигнали на почетния пиедестал.
„Успелите хора“ не учат нашите деца в училище. „Успешните“ не ни лекуват от настинка. „Успелите хора“ няма да спасят Земята от климатичните промени. Те не пекат хляб, не карат автобуси и не мият пода във вашия офис.
Но те правят нещо което е обективно много по-полезно за обществото, отколкото цялата армия спортисти, поп певици, актьори, мениджъри и олигарси.
Но най-интересното не и в това – най-изненадващ е фактът, че в съвременното общество „успехът“ не се равнява на щастие на практика при никакви условия. Например, „успешни жени“ обикновено наричат кариеристките, а щастливи – съпругите и майките.
