Геномът на вируса SARS-CoV-2, предизвикващ пандемия COVID-19, е разшифрован още през януари, на 10-ти Националната здравна комисия на Китай прави тази информация всеобщо достъпна.
Тези данни са базови за разработване на ваксина в етапа на предклиничните изпитвания. И днес по данни на СЗО, с тази задача се занимават 102 научни групи. Какви резултати от изследвания има сега и кога трябва да чакаме ваксина срещу COVID-19?
Защо ваксина все още няма
СЗО предполага, че ще се появи още през 2020 г., но приложението ѝ ще започне през 2021 г. –според оптимистичните прогнози лятото, но е по-вероятно през есента.
И дори тези срокове сред медицинската общност се смятат за твърде кратки, при норма за разработването и пускането в производство на ваксина отнема години.
Това обяснява и защо срещу COVID-19 не е имало, дори начални разработки на ваксина. По своя геном вирусът е сходен на коронавируса от 2002-03 г., както и на този, предизвикал Близкоизточния остър респираторен синдром.
Тогава обаче епидемиите отшумяват достатъчно бързо, били са локализирани и не са представлявали сериозна опасност – сериозна разработка на ваксина срещу тях, дори не е била започната.
Затова със новия коронавирус на учените им се налага да започнат от самото начало – да създават препарати, да провеждат предклинични, а след това и клинични изпитвания.
Самите клинични изпитвания се делят на 3 фази – в първата се оценява колко устойчив имунитет формира ваксината в различните дози, а също и нейната безопасност за здрави възрастни. Във втората и третата се проверява нейната безопасност за по-широк кръг от заболели.
Всичко това отнема време. Например, третата фаза може да продължи 1-1,5 години. И едва след това ваксината се пуска в производство.
Днес съществуват няколко компании, които се намират във 1-2 фаза на клиничните изпитвания, в трета – към края на май 2020 г. все още никой не е стигнал.
Ефективност на ваксината
Един от големите проблеми, който стои пред разработчиците на ваксини, е да се определи колко устойчив ще бъде имунитетът след ваксината.
Това може да се прогнозира, като се разчита на данни от прекарали заболяването. Съществуват опасения, че след болестта не се изгражда устойчив имунитет. Ново изследване обаче потвърждава, че това не е така.
Учените изучават група хора със стандартно протичане на COVID-19, което не изисква хоспитализация, и стигат до извода, че дори при тях се развива траен имунен отговор – неговите Т-клетки лесно и ефективно разпознават белтъците SARS-CoV-2 и неутрализират вируса.
Също е известно, че имунитетът към сходните коронавируси SARS-CoV-2 и MERS-CoV-2 се запазва при преболедували няколко години.
Вторият проблем е мутацията на вируса. Например, високата изменчивост на вируса води до това, че ваксина срещу него трябва да се прави всеки сезон. Ще се случи ли така и с COVID-19, учените смятат, че НЕ.
Сезонната променливост на новия коронавирус е малко вероятна. Неговата структура е най-дългата от всички РНК вируси.
Ваксина от Moderna
Една от най-обнадеждаващите разработки е ваксината на американската биотехнологична компания Moderna, одобрена от FDA. На 18 май премина през втора фаза на клиничните изпитвания, а третата се планира за юли.
Много е вероятно ваксината, наречена mRNA-1273, ще стане първата, която ще бъде пусната в масово производство.
Вирусът прониква в клетките с помощта на специални белтъци на собствената си обвивка.
Ваксината от Moderna съдържат компоненти, които карат организма да синтезира тези белтъци шипове вирусът SARS-CoV-2. Така имунната система се учи да ги атакува, да образува антитела, и когато стане заразяването, бързо неутрализира вируса – без белтък не може да попадне в клетките.
mRNA-1273 не само е достатъчно ефективна, но и безопасна, тъй като не съдържа самият SARS-CoV-2, това означава, че не може да предизвика заболяване, дори и при хора със слаб имунитет.
От научната общност обаче се чуха и критики по повод изявленията на компанията, затова не всичко е толкова обещаващо.
Ако се появи ваксина, ще ваксинират ли принудително
За разработването на ваксина срещу COVID-19 времето е малко, но от нея се нуждае буквално целият свят. Разбира се, тази ситуация предизвиква доста сериозни опасения – колко е безопасна подобна имунизация и как ще се провежда?
Учените обаче отбелязват, че дори ограничените клинични изпитвания все пак дават определени гаранции.
Що се отнася до принудителните ваксини, това няма да е точно. Потребността от ваксини е много голяма, и в началния етап на производство ще бъде дефицитна.
