Нахут
Храни

Нахут, познат също с наименованията леблебия и турски грах, е едногодишно бобово растение, зърната на което са с необичайна форма, напомняща глава на овца с птичи клюн.

Стъблото му е изправено, покрито с жлезисти власинки. Листата му наподобяват крила. Растението достига височина 20-70 см. Масата на около 1000 семена нахут в зависимост от сорта варира между 150 и 300 грама.

Турският грах е топлолюбиво самоопрашващо се растение, като опрашването се осъществява във фазата, когато цветовете му са затворени, но понякога е възможно и кръстосано опрашване.

Периодът на вегетация на леблебията е от 80-110 дни при ранните до 150-220 дни при късните сортове. Покълването започва при температура на почвата между 3 и 5 градуса по Целзий, посадъчния материал на турския грах издържа и на кратки студове, когато температура се понижава до 8-11 градуса под нулата.

За родина на нахута се смята Средна Азия. Растението се култивира в страните от Централна и Средна Азия, Източна Африка, Източна Европа, Индия и Средиземноморския регион.

Турският грах заема 3-то място в света по популярност сред бобовите след граха и фасула.

Хранителна стойност на 100 грама

• Белтъчини – 19.0 грама;
• Мазнини – 6 грама;
• Въглехидрати – 61.0 грама;
• Калоричност – 364 килокалории;

Нахут - полезни свойства

Кълновете на нахута съдържат висококачествени белтъчини, растителни влакна, голямо количество калций, а също магнезий, калий витамин А и С. Те са нискокалорични и превъзхождат останалите бобови култури по количеството основни незаменими аминокиселини – метионин и триптофан.

Съвременните учени са установили, че хората отдавна високо са ценели този вид бобови растения. Зърната на нахута съдържат до 30% белтъчини, които по качество се доближават до тези на яйцата, до 8% масла, 50-60% въглехидрати, 2-5% минерални соли и много витамини – А, В1, В2, В3, С, В6, РР /никотинова киселина/.

Поради високата му хранителна стойност турският грах може да употребява вместо месо, както правят много хора по време на пост. Подобна диета служи за профилактика срещу заболявания на сърцето и кръвоносните съдове.

Благодарение на високото съдържание на растителни влакна нахутът подобрява храносмилането и благотворно влияят на сърдечната функция, а също и регулират нивата на кръвната захар.

Турският грах осигурява на организма енергия, която се усвоява постепенно не повишавайки концентрацията на глюкоза в кръвта.

Диоскорид Педаний, един от най-известните лекари по времето на римския император Нерон, съобщава, че нежните млади зърна нахут благотворно влияят на стомаха и ги препоръчвал да се използват като десерт.

Хипократ пък съветвал хората с кожни заболявания да включват турския грах в хранителния си режим.

В листата на нахута е установено наличието на оксалова, лимонена и ябълкова киселина. В зависимост от сорта мазнините в зърната на турския грах варират от 4.1-7.2%, като по този показател нахутът превъзхожда всички бобови растения, освен соята.

В народната медицина е известен фактът, че ако човек яде редовно нахут може да се предпази от такива опасни очни заболявания като катаракта – помътняване на лещата и впоследствие частична и пълна слепота.

Прозрачността на лещата зависи от метаболитните процеси в организма, които могат да се нарушат в резултат на затлачване на червата, черния дроб и при натрупването на токсини в кръвта.

А нахутът способства тяхното прочистване и съответно спомага за нормализиране на циркулацията на вътреочната течност.

И поради това народните лечители препоръчват турският грах не само за лечение и профилактика на катаракта, но и за поддържане на доброто здравословно състояние на целия организъм.

Помогни на приятел да бъде здрав!

4.63 27

Malchugani.com banner

Подобни статии

Завършил Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Специализиран по отношение на травмотологията и с интереси в областта на сексуалното здраве. Активно заинтересуван от травми предизвикани при професионалните спортове. Главен редактор на Lechenie.bg

Предишна публикация
Червена боровинка
Следваща публикация