Заболяванията, свързани с нарушение на обмена на липидите, представляват доста обширна група. Най-разпространените патологии от тази група са атеросклероза, диабет и затлъстяване.
Най-опасни техни усложнения са исхемичната болест на сърцето, инфаркт на миокарда, инсулти, многобройните усложнения на захарния диабет.
Макар и в основата на обменните нарушения при диабет да е метаболизма на въглехидратите, то обменът на липидите е подложен на съществени изменения, поради тази причина това заболяване ясно се асоциира и с нарушения на обмена на мазнините.
Видове липопротеини
Като транспортьори на холестерола се използват специални молекули – липопротеини. Те се подразделят на няколко класа:
• Химикрони;
• Липопротеини с много ниска плътност;
• Такива с висока плътност;
• С междинна плътност;
Частиците липопротеин съдържат различно количество холестерол, триглицериди, фосфолипиди.
Частиците ЛПНП са основен преносител на холестерол вътре в клетките.
Именно с увеличаване на неговото количество се свързва развитието на атеросклеротичните увреждания на кръвоносните съдове.
Липопротеините с висока плътност, обратно, способстват за извеждането на холестерола от клетките обратно в черния дроб, с цел по-нататъшното му обезвреждане.
Излишък от липиди в кръвта
Ендогенният, тоест вътрешният, синтез на холестерол, не хранителният, движението му по кръвоносните съдове, проникването му в клетките и обратното му извеждане се направлява от много сложни биохимични процеси.
Смята се, че дисбалансът във функцията на тези процеси и нарушението на рецепторния апарат, с помощта на който холестеролът постъпва в клетките, е един от основните патогенетични механизми за развитие на атеросклероза.
Състоянията, при които протича нарушаване на качествения и количествения състав на липопротеините, се наричат дислипотротеинемия /дислипидинемия/.
Увеличаването на концентрацията в кръвта на холестерола, влизащ в състава на различните фракции на липопротеините, се нарича хиперлипидинемия, а понижаването – хиполидинемия.
В клиничната практика, като се изхожда от количествения състав на частиците – липопротеините, пренасящи холестерол в кръвоносния съд, общия холестерол и концентрацията на триглицеридите се открояват 3 основни признака на хиперлипопротенемия.
Тази класификация е утвърдена от медицинската общност. Макар и да има недостатъци все пак помага на лекарите да разберат какви са причините за заболяването и да назначат своевременно лечение.
Причини за развитие на дислипидимия могат да бъдат:
• Наследствени фактори – генетични;
• Различни заболявания;
• Начин на живот – ниска физическа активност;
• Нарушен хранителен режим;
Изследвания за оценка на липидния обмен
Провежда се електрофореза на липидите, определяне на коефициент на атерогенност, генетични тестове.
Най-честото изследване е определяне на общия холестерол.
Следва да се посочи, че холестеролът по химичната си формула не се отнася към липидите, мазнините, а принадлежи към групата на алкохолите.
Под термина „общ холестерол“ следва да се разбира, че в кръвта се определя холестеролът, съдържащ се във всички частици, които го пренасят.
Да припомним, че голяма част от холестерола в кръвта се намира в различни частици. Доколкото всеки от тези преносители на холестерол и триглецириди изпълняват различни функции, то тяхната повишена концентрация и, съответно количеството на определяния в тях холестерол могат да указват наличие на нарушения на обмена на липидите.
Основна транспортна форма е фракцията на липопротеините с ниска плътност. В тях се съдържат голямо количество етери на холестерола.
Тази фракция се нарича атерогенен или познатият ни на всички лош холестерол, който обезпечава доставката на холестерол в тъканите, включително и в кръвоносните съдове. Именно с него се свързва развитието на атеросклеротични изменения.
