Вероятно на всички ни е известно, че причината за много от заболявания са патогенните микроорганизми. Широкото разпространение на някакво инфекциозно заболяване се определя като епидемия.

Пандемия /в превод от гръцки буквално – целият народ, цялото население/ - понятие още по-широко и от епидемията. Това е висша степен на епидемичния процес – подразбира се като разпространение на някакво инфекциозно заболяване в цели държави или дори на континенти.

Пандемиите от чума, холера, едра шарка, грип са отнели милиони човешки животи, са влезли с названия като „поваляща болест“, „мор“, „черна смърт“.

Едрата шарка /вариола/ е известна още от древни времена и е била широко разпространена по цялото земно кълбо.

Особено страшни пандемии от това заболяване е имало през 17-18 век, когато вирусът на вариолата станал причина за смъртта на 400 милиона души. След получаването на ваксина от Е. Дженър срещу едрата шарката започнала и активна борба с тази инфекция.

В началото на 20-ти век с провеждането на ваксинопрофилактика вариолата била унищожена в Европа и Северна Америка. През 1958 година Световната здравна организация прие резолюция за провеждането на глобална ваксинация срещу едра шарка с цел изкореняване на заболяването по целия свят.

Задачата била успешно изпълнена – към ден днешен вариолата се счита за напълно ликвидирана по цялата планета, последният случай на заболяването е регистриран на 26-ти октомври 1977 година в Сомалия.

Независимо от това вирусът, причиняващ едрата шарка се съхранява в лабораториите на САЩ и на бившия СССР и първоначално се планираше последните запаси от жив вариолен вирус да бъдат унищожени към края на 2014 година.

Но поради увеличаващата се опасност от биотероризъм се смята за необходимо тези запаси да бъдат поне засега запазени.

Чума – появила се е преди около 2000 години, най-древните доказателства за нея се съдържат в шумерския епос за Гилгамеш. Известни са 3 най-страшни пандемии на това заболяване – Юстинианова чума /541-700 година; загиват около 100 милиона души/, „Черна смърт“ /1347-51 г.; загиват 75 млн. души/ и Третата пандемия /1895-1912 г.; загиват 12 млн. души/.

Към настоящия момент броя на заболелите от чума е около 2 500 души годишно, смъртността при това не надвишава 7%. Преносителите на чумната бактерия са гризачи и бълхи.

Холера – остра чревна инфекция, при която е голям рискът от настъпване на смърт поради обезводняване на организма. Като цяло са регистрирани 7 пандемии от холера, последната, от които е през 1992-93 година в Индия и Бангладеш.

Но сега съществува нова опасност от епидемията от холера след силните земетресения в Непал и силно ограниченият достъп на населението до питейна вода. Още повече, че Непал се намира в ендемична за холерата зона.

Тиф – това е събирателно название на редица инфекциозни заболявания, съпровождащи се с психични нарушения на фона на висока температура и интоксикация.

Най-известни са коремен тиф, петнист тиф и възратен тиф. Най-мащабните епидемии на тези инфекциозни заболявания са избухвали по време на Първата световна война.

Грип – първата документирана пандемия обхванала през 1580 година Азия, Европа и Америка.

През 18-ти век е имало 7 пандемии от грип. През 1918-19 година пандемията от испански грип обхванала Европа, Америка, Китай и Индия, която според различни данни, става причина за смъртта на от 40 до 50 милиона души.

Съвсем неотдавна се появиха и нови опасни инфекции, предизвикани от щам А на грипния – птичи, свински грип.

Също така и Еболата отне смъртта на повече от 7000 души, но за щастие остана ограничена само в рамките на Африканския континент, а в Европа, Америка и Азия бяха регистрирани единични случаи.