Ето какво е наистина полезно да се развива при децата, които са в предучилищна възраст.

Много родители започват да учат децата си да четат и да смятат още от пеленачета. В предучилищна възраст обаче е важно да се обръща внимание на развитието на психическите процеси, тъй като те са основата за успешното обучение в училище.

Какви са особеностите на познавателните навици при децата

На какво следва да се обърнем внимание, когато си играем с деца в предучилищна възраст, от 3 до 7 години?

Възприятие

Колкото повече опит трупа детето, толкова по-разностранно става неговото възприятие. Освен възприемането на целия образ на даден обект, основано на сума от усещания, се появява аперцептивно – детето на основата на опит може да свързва обекта с други предмети и явления.

Предлагайте на детето игри, изискващи откриването на общи признаци у предмети и явления. Също следва да се обединяват в група по тези признаци или да се определя, кой предмет в групата е излишен и защо.

При разговори с дете родителите е добре да поставят акцент върху общите и различни свойства на вещите.

Говорене

Овладяването на говорните възможности е продължителен и труден процес. Децата усвояват значението на новите думи и могат да се използват достатъчно своеобразно.

На възраст 3-5 години много от тях са склонни да си измислят нови думи, което следва да се поощрява.

Важно е да се разговаря с детето, да се задават въпроси, изискващи отговори, да се хвали за любознателност и неговите реплики да не се оставят без отговор.

В предучилищна възраст речниковият запас активно се разраства. Но малчуганите е възможно да имат индивидуални различия по този въпрос, обусловени от условията на живот и честотата на общуване с близките.

Когато станат на 4-6 години децата преминават от ситуативна реч към контекстна. Преразказвайте заедно с децата приказки, молете го да разказва как е преминал денят му, какво му е било интересно.

Става въпрос не само за начин на общуване и мислене на детето, но и за обект на изучаване, когато на 5-7 години започват уроците по четене и писане.

Мислене

Децата на 4-6 години поетапно преминават от нагледно-действено мислене към нагледно-образно, а след това и към словесно-логично.

Малчуганите следва да са сред играчки с различни визуални, тактилни и звукови характеристики, които да им говорят.

В старша предучилищна възраст се формира словесно-логическо мислене. На по-големите ученици не трябва да се дават готови отговори, в противен случай това ще ги лиши от стимул да анализират и се формира причинно-следствено мислене.

То помага за възприемане на времеви и пространствени връзки на следващия етап на развитие.

Памет

На 3-4 години паметта е неволна. Децата запомнят това, което им е интересно и предизвиква емоция у тях. С времето паметта започва да търси резултати.

От 4 години детето трябва да започне да играе ролеви игри, например, на магазин, където трябва да запомня списъка с покупки, и настолни игри.

Децата в предучилищна възраст по-добре запомнят осмислен материал. Затова при заучаване на стихове, важно е да се обръща внимание на тяхното разбиране, а не да се ограничаваме до механични повторения.

Внимание

В младша предучилищна възраст вниманието е неволно и зависи от външните впечатления. На 5-6 години детето може произволно да се концентрира и да се задържа вниманието си, да се превключва и разпределя между няколко обекта.

За развитието на вниманието способстват ролевите и настолните игри, конструкторите.

По-големите деца, на 5-6 години, с подкрепата на възрастен могат да изпълняват неинтересна за тях задача.

След това детето следва да бъде похвалено и да бъде оставено да си почине или да се заеме с нещо по-увлекателно.

Въображение

При децата на 3-4 години въображението е репродуктивно – децата само възпроизвеждат получени впечатления и образи.

С времето то става продуктивно, в него протича творческо преобразуване на реалността. При такова въображение вече активно участват мисленето и паметта.

То способства за познанието и развитието на навици за планиране. Също изпълнява и афективно-защитна функция, като се помага на детето да създава въображаеми компесаторни ситуации и да се справяме с негативните преживявания.