Урината с пяна в съчетание с отоци – това е повод да се замислим за здравето на своите бъбреци. Има вероятност да става въпрос за нефротичен синдром – състояние, при което са възможни множество причини и много неприятни последствия.
Как навреме да разпознаем бъбречните заболявания
Бъбреци и протеинурия
Бъбреците са чифтен орган, който извежда водата от тялото и тези отпадъци от жизнената дейност, които се разтварят в нея.
От това колко успешно и правилно бъбреците го правят, зависи способността на организма на да поддържа хомеостаза – балансираност на вътрешната среда.
Бъбреците имат и други функции – те участват в производството на някои хормони, а също и на редица междинни метаболитни процеси – разграждане на белтъци, глюконеогенеза – един от пътищата за образуване на глюкоза.
Бъбреците пропускат през себе си за денонощие около 1500 литра кръв. От този обем се образува около 180 литра първична урина, от която след реабсорбция – обратно постъпване на вода в организма, остават около 0,5-2 литра.
Във всеки бъбрек се съдържат милион филтриращи единици, т.нар. гломерули. Всяка от тези гломерули се състои от капиляри, в които течността от кръвоносните съдове попада в бъбречните легенчета.
Там протича абсорбция и реабсорбция на химически вещества и образуване на урина. При норма белтъкът и клетките в кръвта на практика не попадат в урината.
При редица патологии обаче това се случва, и тогава се говори за протеинурия и хематурия, съответно.
Протеинурия – наличие на белтък в урината – наблюдава се в следните ситуации:
- Туболоинтестицинален нефрит – възпаление на самите каналчета или на околната тъкан;
- Гломерулонефрит – възпаление на гломерулите.
- Невротичен синдром – увреждане на гломерулите.
Невротичен и нефритичен синдроми
Важно е да не се бъркат нефритичен и невротичен синдром. Тези 2 състояния се различават по своите проявления:
Нефритичният синдром се характеризира с:
- Незначително повишаване на кръвното повишаване на кръвното, което не продължава дълго;
- Периферни отоци;
- Задължителна хематурия – кръв в урината;
- Протеинурия в границите 0,5-2г/кубичен метър в денонощие;
- Олигоанурия – намаляване на отделяната от бъбреците урина с 2/3 от физиологичната норма.
Нефротичният синдром се проявява с:
- Мащабни отоци, стига се до асцит;
- Постоянно и изразено повишаване на артериалното налягане;
- Значителна протеинурия, превишаваща 3,5 г./кубичен метър на денонощие;
- Хипопротеинурия – понижаване на концентрацията на белтък в плазмата на кръвта, включително и с хипоалбунемия – понижаване на нивата на албумина до 20 грама на литър и по-малко. При крайната форма може да се развие анорексия, болезнени спазми в корема и хиповолемичен шок;
- Хиперлипедемия – значително повишаване на нивата на холестерол – повече от 6,5 милимола/литър.
Защо се развива нефротичен синдром
Когато се говори за причините за заболяването нефротичен синдром, отделно се разглеждат първични и вторични фактори, последствия от други заболявания, които водят до такава специфична нефропатия.
Сред първичните се разграничават вроден нефротичен синдром – проявява се до 3-месечна възраст и инфантилен – възниква в периода от 3 месеца до 1 година на детето.
На 4-8 годишна възраст при 80-90% от болните деца нефротичният синдром, това е проявление на болестта с минимални изменения.
Тази болест в 10-20% от случаите води до развитие на нефротичен синдром и в зряла възраст.
Гломерулонефрит – увреждането на филтрите на бъбреците води до развитието както на първичен нефротичен синдром, така и на вторичен.
В първия случай се касае за нарушение на морфологията на бъбреците, тяхната структура, а във втория гломерулонефритът се развива на фона на инфекциите.
В дългия списък на вторичните фактори, които водят до нефротичен синдром – прееклампсия при бременните, затлъстяване, някои автоимунни заболявания, колагенози, генетични заболявания – синдром на Марфан, поликистоза на бъбреците и други, системни ваксулити, захарен диабет, някои заболявания на кръвта, тромбози, тумори, хемолитико-уремичен синдром, вирусни инфекции – ХИВ, хепатити В и С, цитомегаловирус, бактериални увреждания на белите дробове и на сърцето, на костите, протозойни инфекции, шистозоми и други.
Първи симптоми на увреждане на бъбреците
Сред ранните признаци на нефротичния синдром:
- Отоци на тъканите на фона на задържане на натрий в организма, до оток на клепачите, особено през нощта, натрупване на течност в коремната кухина. Заради течност в плевралната кухина може да започне задух. При жените може да се наблюдава оток на срамните устни, а при мъжете – оток на скротума.
- Загуба на апетит и чувство на неразположение.
- Болки в областта на корема.
- Пенлива урина.
Нефротичният синдром – не е критично състояние, и затова може за известно време да се игнорира от самия болен. В резултат на фона на отмиването на калция от костната тъкан се развива недостиг на витамин D и остеопороза.
Често костите стават крехки, косата започва да пада. Така белтък масирано се отделя с урината, при децата се забавя задържане на растежа, поради недостиг на хранене.
На фона на влошаване на бъбречната функция се понижава и кръвоснабдяването, което може да доведе до развитие на бъбречна недостатъчност.
Особености на диагностиката
Първо лекарят насочва пациента с подозрение за бъбречно увреждане за изследване на урина. За да се оценят оценките на мащаба на загуба на белтък, трябва да се вземе точна порция урина.
Според резултатите от изследването може да също да се установи недостиг на белтък и излишък от липиди в плазмата – това също са важни диагностични признаци. За оценка на състоянието на бъбреците може да се назначи ултразвук или компютърна томография.
Лечението зависи от това какво точно е послужило за развитие на нефротичен синдром. Препоръките обикновено са общи – да се храним по-пълноценно, повече плодове и зеленчуци. Да се наблегне на онези, които са с по-високо водно съдържание.
Така урината се изчиства и може да се подобрят възможностите на бъбреците да преработват постъпващата в тях кръв. Също така е много важно и да се почива пълноценно, достатъчно сън, за да могат и бъбреците да функционират добре.
