Експерименталната и клиничната психология са доказали несъмнеността на факта, че нервната система на човека не различава „действително“ преживяното и това, което ние на живо и в детайли сме си представили в своето въображение.
Ние свързваме определението на нашата личност с расата и културата. В продължение на много години се провеждани детайлни изследвания на японски емигранти в Съединените щати.
В Япония е най-високата продължителност на живота и най-ниското ниво сърдечни заболявания. Но и Страната на изгряващото слънце не е рай. Това е държава с високоразвита промишленост, с доста сериозни текущи проблеми, обусловени от силното замърсяване на въздуха и с високите темпове на живот.
Възможно ли е японците да имат твърде благоприятна генетична наследственост, хранителен режим, които да ги предпазват от сърдечни заболявания?
Но в рамките на едно поколение японските имигранти в САЩ, привикнали към обикновената западна диета с високо съдържание на мазнини и холестерол и забравили родните си обичаи и вярвания, също започнали да страдат от сърдечни заболявания както и американците.
Изключение били тези, които продължали да поддържат традициите на родината си и да говорят на японски език. Същото се отнася и за преминалите към традиционната американска диета.
Японците вярват, че благополучието на отделната личност зависи от взаимопомощта и добросъвестните отношения в групата. Оказва се, че участието в група и споделянето на основните ценности на тази група защитават човек от заболявания, свързани с хранителния режим.
И никакви други параметри – възраст, принадлежност, пол, обществена класа или някакви навици – не могат да обяснят този ефект. Заболяванията на сърцето са нещо материално, убежденията – идентичността, нематериално, и въпреки това те си взаимодействат едно с друго.
Един от проблемите на медицината се заключава в това да открие научно обоснован способ за измерване на тази взаимовръзка.
Оптимизъм и здраве – изследвания на университета „Харвард“
„Оптимистът може да види светлина и там, където я няма, защото песимистът винаги се стреми да го предизвика“
Мишель де Сент-Пьер
В няколко изследвания е изучавана връзката между оптимистичния начин на мислене и здравето. В едно от тях взели участие група здрави и успешни абсолвенти на Харвард.
Първоначално с помощта на анкета било определено обичайното за тях ниво на песимизъм и оптимизъм. На всеки 5 години тези хора били подлагани на пълни медицински изследвания.
С напредването на годините тяхното здраве се влошавало.
Но въпреки че в началото, тоест към 25-тата им година всички абсолвенти били в много здравословно състояние, с течение на времето разликата между най-здравите и тези в най-лошо здравословно състояние все повече се увеличавала. От 99 души 13 починали, преди да навършат 60 години.
Резултатите се оказали ясни и недвусмислени. Като цяло всички взели участие в изследването, които с оптимизъм се отнасяли към неприятните събития в своя живот към 25-тата си година, по-късно /след 40-тата си година/ се оказали по-здрави, които проявявали песимизъм.
Тези преимущества били особено забележими в периода от 40-тата до 45-тата година. При групата на песимистите било наблюдавано забележимо влошаване на здравето, което не би могло да бъде обяснено с никакви други изменения.
Тези резултати са статистически достоверни – само 1 от 1000 учени посочва, че те могат да бъдат случайни. Връзката между тютюнопушенето и рака на белия дроб е статистически по-малко устойчива.
Емоционално състояние
Емоционалното състояние в настоящия момент се явява моментална фотография на нашето здраве. То включва в себе си както разума, така и тялото, както мисленето, така и физиологията.
