Енергийните вампири и лошите очи – истина ли е всичко това? Какви невербални послания получаваме от близките си, възприемаме ги като свои или ги предаваме на децата си?
Как можем да направим подарък на собственото си дете или на половинката, казвайки им точните думи?
Как неусетно, без да искаме, прилагаме хипноза на околните
Какво е това хипноза и защо в ежедневието си така или иначе въздействаме един на друг? Хипнозата – това е чувствено-емоционално предаване на някаква идея. По някакъв начин ние влияем не само с думи, но и с интонация, жестове, погледи и дори с вътрешно състояние?
Възможно е нищо да не произнесем или дори да бъдем далеч едни от други, но ако имат тесен контакт, то можем само да си помислим нещо и нашият близък да го почувства.
И хората се изненадват – как така, само си помислих за него, а той ми се обади. Това работи само при онези, които си имат взаимно доверие, силна емоционална връзка.
Такива хора и тяхното състояние усещаме сякаш с гръбначния си мозък, дори и да са на разстояние. Но има безопасно, а също и негативно влияние. Както от чужда страна по наш адрес, така и от наша. Понякога го осъзнаваме, а друг път всичко се случва подсъзнателно.
Как да се предпазим от чужда намеса и сами да не правим такива към близките си, особено към децата си?
Защо думите невинаги кореспондират с това, което изпитваме
Често се случва така нашите думи да не отговарят на онези емоции, които изпитваме в онзи момент. Да приемем, че две приятелки се срещат. Едната с радост споделя, че е срещнала хубаво момче, а другата си няма никого. Втората казва, че се радва, но вътрешно завижда. Тя не произнася това, но по движенията, интонациите, мимиките това се подразбира.
И приятелката възприема това като неодобрение, напрежение. В нея се заражда желание да се отдръпне, да не споделя повече.
Възможно ли е да не завиждаме? Когато някой ни каже, че не завижда, не трябва да се доверяваме. Просто не всички сме готови да признаем това сами на себе си.
Завистта можем да използваме и в своя полза? Какво трябва да променим в живота си, че да постигнем същото, поведение, настроение, убеждения, за да постигнем същото? Само едно признание на глас, че завиждаме, сваля градуса на напрежението.
Какво са прословутите лоши очи? Това е, когато човек желае на някого другиго да се случат някакви събития, да преживее нещо.
Защо това работи? В словесното послание се влагат много емоции. Най-силната е гняв, ярост и злоба. И тогава придобиват нова сила. Сякаш са по-убедителни и придобиват изключително силна защита.
Повечето хора могат да усетят негативните послания по свой адрес, както и своите към другите. Усещаме това на невербално ниво. Нещо не е както трябва при нас.
Да се доверим на своите усещания, те са сигурен знак
Мравучкане по кожата, някак ни става неудобно. Или след общуване с даден човек се появява усещане за опустошение, недоизказаност.
Доверявайте се на своите усещания – това е сигурен знак, че е по отношение на вас е имало някаква намеса.
Ако възрастен може да проследи това, то при децата е доста по-сложно. Когато предаваме някакво послание на детето, с думи казваме едно, а с тяло и с интонации друго, то приема второто.
Осъждането от мама или от татко на поведението на детето, с изразителна мимика или с каменно изражение на личността, за малкия човек означава осъждане като личност.
Това означава за него, че няма право да живее, да се радва, да получава подаръци, да бъде обичано безусловно.
Родителят неволно му предава такова послание, което се превръща в нещо като модел. Понякога родителите предават жизнените сценарии, добавяйки емоционален оттенък.
Заедно с думите в подсъзнанието попадат онази безусловна любов и подкрепа, които са нужни на детето от родителите и които го укрепват психически и го правят уверено в себе си – в настоящето и в бъдещето.
