Защо на едни хора им получава по-лесно и по-бързо, отколкото на други? Дори и да са стартирали еднакво, да са учили при едни и същи учители. Каква е причината – таланти или късмет?
Защо само с късмет не можем да постигнем успех
Само с един късмет не може да се стигне далеч, убеден е клиничният психолог Ирина Грос, има и невидим нюанс, който помага за постигането на високи резултати.
На тези, които нещо не им се получава, или им се струва, че е така, се разстройват, ядосват се, обиждат се, завиждат и обвиняват себе си, тъй като проблемът е самите тях.
Убедени са, че нещо не им стига. А на тези, на които им се получава, приписват свръхспособности. Но тези хора нямат повече способности от тези, които си мислят, че не са успешни, а има нещо, което не се вижда. Под това се разбират вложените ресурси, които са незабележими отстрани.
Често виждаме само резултат от някакъв проект, действия, чужд успех. Не виждаме голяма част от айсберга. Какво е скрито под водата? Това може да е всичко – богата баба, личностни особености, например, добра памет, навици за общуване, привлекателна външност, влиятелен познат.
Накрая, опитът, получен в резултат на изминатия път – учене, работа, победи и разочарования.
Тези нюанси понякога се сумират, а друг път за пробив е достатъчен само един. На нас обаче ни е по-лесно да кажем, че на даден човек така му е провървяло, отколкото да допуснем, че постигането на наградата съвсем не е било толкова лесно.
Хората често сравняват себе си с другите и то далеч не в своя полза. Това сравнение обаче мотивира. На други действа точно обратното, те започват да се чувстват непълноценни и изпадат в апатия и дори в депресия.
Късмет и успех
Но защо пък тогава изходните позиции може да са същите – учене в един клас, в една група, работа в един отдел, но на финала някой излиза напред? Може би все пак проблемът е в късмета и причината за успеха е именно в него?
Бъркаме често късметът с успех. Късметът е нещо случайно – неизвестно, временно, което не е подвластно на човека. Успехът е планиран, разчетен, заслужен.
Късметлиите изпитват удоволствие, когато им завиждат, а към успешните хората изпитват уважение, при тях се вижда, че всичко е постигнато с много труд.
Обикновено успешните са допринесли със своя труд за развитието на обществото.
Късметлиите са готови на неочаквани неща, не пропускат щастливите случайности и могат да се възползват от тях.
Ако човек внася разнообразие в живота си, то шансовете за успех се увеличават. Препоръките са да се концентрираме не върху това, което се случва сега, а да си представим най-лошото стечение на обстоятелствата, но да не се потапяме в усещането за провала.
Това упражнение ни дава възможност винаги да се чувстваме късметлии, тъй като вече сме си нарисували най-лошия сценарий в нашия ум.
Ако от всяко събитие извличаме по нещо положително, то на всяка крачка ще ни очаква щастлива случайност.
Най-успешните, които постигат целите си, са обединени от едно нещо – вътрешно чувство за отговорност.
Всички ние се подразделяме на 2 типа, първият приписва собствените си успехи и провали на външни фактори – правителството е виновно, семейството не се държат както трябва, хората около нас не са такива, каквито бихме искали.
Вторият тип приписват на себе си резултатите от своите дейности – положени усилия, силни и слаби страни, знания, умения, навици, грешки, всичко това зависи от нас.
Ако детето от малко свикне да поема отговорност върху себе си, то когато получи двойка, ще каже, че родителите не са му помогнали, вместо, че не се е подготвило. С възрастта му е трудно да поема отговорност.
Разум и готовност да се дават жертви
Още един нюанс на успеха остава скрит под водата, сблъсъкът със стреса, дискомфорта и дори с болката.
Налага ни се да растем, а ръстът причинява болка и изисква усилия. Болката е ежедневната компонента на успеха. Неуспехи, провали, грешки. Трябва да познаваме собствения си болков праг.
