Сърбежът – това е изключително неприятно и дори дразнещо усещане, което предизвиква дискомфорт и психоемоционално напрежение. Какво облекчение обаче настъпва, когато накрая успяваме да почешем сърбящото ни място.
Провокаторите на сърбеж понякога са повече от ясни – жилене от насекоми, алергия или дори банална сухота на кожата. Понякога причината се крие в дерматологичните или други хронични заболявания.
В случаите, когато стандартното лечение не помага, а външните провокатори на сърбеж не могат да се установят, става въпрос за неврогенен, или невропатичен сърбеж.
Справянето с него не е толкова лесно – не може да се мине с мехлеми и антихистамини. Трябва да се открие и да се отстрани корена на проблема, а това може да означава буквално да си почешем мозъка.
Вината за това – засягане на нервната система
Сърбежът – това е една от формите на реакция на външни въздействия, която е много сходна с докосванията и с болките. При болката сработва естествен рефлекс – отстраняване и избягване на дразнителя, а при сърбеж се активира рефлекс на „обработка”.
Триене и почесване води до моментално, но краткотрайно удовлетворение. Стига само да потъркаме сърбящият участък и неприятното усещане отминава, но след няколко минути се връща отново.
Защо това се случва? Проблемът е в това, че при триене на кожата се формира по-силен нервен импулс, който потиска слабите сигнали на сърбеж от областта на увреждането.
Колкото по-силен е сърбежът, толкова повече сила е необходимо да се приложи, за да се избавим от него.
Затова и много, които страдат от този проблем, могат силно да си увредят кожата, което води до белези.
Невропатичният сърбеж възниква в резултат на засягане на централната или на периферната нервна система и нарушение на процеса на възбуждане и забавяне. Сред най-разпространените причини са:
- Тумори на главния мозък;
- Множествена склероза;
- Абсцеси на мозъка;
- Периферна невропатия;
- Херпес зостер.
Неврогенен или психогенен сърбеж
Тези две разновидности на сърбежа често се бъркат. Психогенният сърбеж е по-често свързан с психични разстройства – маниакално-депресивна психоза, шизофрения, а също се обостря на фона на повишената тревожност или стрес.
Съпровожда се с тактилни халюцинации и оплаквания за усещане за пълзене при липса на видими увреждания на кожата.
При преглед с оплаквания за сърбеж винаги се оценява състоянието на кожата и особеностите на локализациите на чесаното.
Дълбокото разчесване, драскотините и другите признаци на самонараняване могат да са причина за психогенни причини за сърбеж. Наличието на обриви, сухота на кожата – на дерматологични проблеми.
Неврогенният сърбеж се локализира само в определен сегмент на кожата, където минават нервни влакна. Например, при херпес зостер дискомфорт най-често се усеща в зоната между ребрата, където преди това са били обриви.
За да се установи причината за сърбежа, е необходима консултация с дерматолог. На пациента се назначават редица изследвания за изключване на съпътстващи заболявания:
- Общ и биохимичен анализ на кръв и на урина;
- Определяне на нивата на глюкоза или на гликирания хемоглобин;
- Анализ на изпражнения за откриване на яйца на паразити;
- Гастроскопия и колоноскопия за изключване на патологии на храносмилателната система;
- Ултразвук на органите на коремната кухина;
- Ултразвук на щитовидната жлеза;
- Рентгенография на гръдния кош;
- КТ или ЯМР на главния мозък.
Как да лекуваме неврогенен сърбеж
Далеч невинаги веднага може да се отстрани причината за неприятните субективни усещания. Продължително съществуващият сърбеж води до формиране в нервната система на огнище на патологично възбуждане.
Резултатът от тази единствена реакция на всяко тактилно въздействие е сърбеж, и разкъсването на порочния кръг е изключително трудно.
Също за лечение на неврогенен сърбеж може да се използва физиотерапия – дарсонвализация, галванизация, и електрофореза, всички те намаляват проявлението на неприятните усещания.
Всеки, продължително протичащ без видими причини сърбеж, това е сериозен повод да се потърси лекарска помощ.
Колкото по-рано бъде поставена диагноза и започнато лечение, толкова по-рано човек ще се върне към обичайния ритъм на живот.
