Стараете се постоянно да угодите на всички, но много малко хора го забелязват и го оценяват.
Синдром на старателния
Стараете се за мъжа – изненадвате го с нови ястия, защото не обича еднообразието, приготвяте му закуска всяка сутрин.
Стараете се за децата – търпите ги на гости в апартамента по цяла седмица, давате им част от пенсията или заплата.
Стараете се за внуците – печете им сладки, водите ги на разходка, грижите се за тях, когато са болни.
Стараете се за приятели и познати – подкрепяте ги, утешавате ги, грижите се за техните домашни любимци.
Стараете се, стараете се и пак се стараете.
В най-добрия случай ви подхвърлят равнодушно „Благодаря!“
А в най-лошия намират за какво да се заядат.
Закуската не е вкусна, апартаментът не е добре изчистен.
Презумпция за виновност
Но, вместо да кажете на заядливите следващият път да си го направят сами, се чувствате виновни – не сте угодили, това означава, че не сте се постарали.
И се стараете още повече.
Самооценката пряко зависи от това как ни оценяват другите.
Хвалят ви, това означава, че не се представяте толкова зле.
Ругаят ви, това означава, че нещо не сте направили както трябва. Но самите вие не го оценявате.
Психолозите смятат, че подобно недолюбване към себе си произхожда от детството.
Най-вероятно родителите ви не са се отнасяли особено добре с вас и рядко са ви хвалили.
Мечтали сте да заслужите тяхното одобрение.
Въпреки че детството отдавна е минало, потребността да изглеждате добри в очите на околните е останала.
И околните с удоволствие се възползват от това. Дори роднини и близки.
Примирявате се с тяхното потребителско отношение.
Всичко е по тази причина – не обичате и не цените себе си.
А другите хора се отнасят по същия начин към вас, както и вие се отнасяте към себе си, те също не ви уважават.
Самооценката зависи от вас
Разбираемо е, че възрастен човек е трудно да се промени, ако е свикнал да го принизяват.
Но ако ви е омръзнало пренебрежителното отношение, трябва да се промените.
Трябва да осъзнаете нещо много просто – вашата представа за самите вас, не трябва да зависи от чуждите оценки.
Мъжът ви може да е станал със задните части нагоре, шефът може да не се чувства добре, дъщерята може да е раздразнена.
Не приемайте тяхното недоволство лично.
Престанете да се критикувате и да се съсредоточавате върху грешките.
Всички грешат, дори и гениите.
Освен това вашите слабости и грешки по никакъв начин не ви характеризират като личност. Съсредоточете се по-добре на своите силни страни.
Помислете за какво можете да се похвалите. Дори напишете списък със своите постижения и да ги оставите на видимо място.
Не забравяйте за мечтите
Хората, които мислят преди всичко за благото на другите често забравят за собствените потребности. А това е неправилно.
Ако постоянно пренебрегвате себе си, същото ще правят и останалите.
Затова и спрете да отлагате реализирането на мечтите за по-късно.
Например, ако винаги сте искали да се запишете на курсове по дизайн, направете го сега. Имате пълно право!
Купете си нещо изискано и скъпо – това повишава самооценката.
Ако човек не вярва в своите сили, постоянно се критикува и не цени сам себе си, няма да го ценят и околните.
