Когато се ражда дете, неговите родители непременно се опитват да открият в него признаци на гениалност.
В различните периоди от развитието му майка му и баща му могат да виждат в своето дете, ту признаци на велик художник, на велик писател, а възможно и на математик и химик – всичко зависи от това какво се харесва на детето в един или друг момент.
След като ентусиазмът на детето да се занимава с едно или друго нещо изчезва – с рисуване, съчиняване, с химически опити или нещо друго, родителите със съжаление констатират, че тяхното дете не е толкова идеално, колкото им се е струвало първоначално. Много от нас в този случай казват, че природата не толкова богато е надарила с интелект нашия син или пък дъщеря, а не всички могат да бъдат гении.
Вероятно твърдението, че не всички могат да станат гении е напълно справедливо, тъй като сега вече е добре известно, че високото ниво на интелекта зависи до голяма степен зависи от генетиката.
Не предизвиква съмнение също и това, че колкото повече внимание родителите отделят на развитието на интелекта на детето си, толкова повече шансове има то да стане успешно в някаква дейност.
Но много учени, а и много хора все пак искат да разберат повече за това до колко нивото на интелекта зависи от природата и доколко от усърдния труд на родители и впоследствие на самия човек.
Били ли са Алберт Айнщайн и Леонардо да Винчи гениални по рождение или пък са придобили интелекта си чрез полагане на огромни усилия за неговото развитие? Може ли да разбере как един човек може да стане гений, а ако такъв, то поне човек с много висок интелект.
Учените провеждат многобройни изследвания и получават все повече данни за това, че ако човек постоянно се обучава, все повече развивайки своята памет, способността да анализират и да планира своите бъдещи действия, то когнитивните му способности се подобряват.
Разбира се това все още не е гениалност, въпреки това такива хора най-често постигат големи успехи в различни сфери на дейност.
Неотдавнашно изследване на американски учени показало, че човешкият мозък положително реагира на информацията, която е получил отвън за това, че интелектът може да се повиши самостоятелно чрез прилагането на известни усилия.
Оказало се, че главният мозък на човека, който е получил информация за това, че за развитието на интелекта е необходимо полагането на усилен труд, то той започва да работи по-ефективно практически мигновено.
На развитието на интелекта може да се помогне
Учени от университета на щата Мичиган провели ново изследване, в заключенията си по което отбелязват, че засега навярно още никой не знае как работи този механизъм, но ако се каже на човек, че тежката работа над себе си превъзхожда генетиката – това води до мигновена изменение във функцията на главния мозък, правейки човек много по-подготвен за постигането на големи успехи.
Получените по време на провеждането на експериментите данни свидетелстват, че човешкият мозък показва висока възприемчивост към съобщенията отвън, тоест към внушенията и затова интелектът зависи до голяма степен от обкръжението, без значение до колко е истинно това твърдение.
Водещият изследовател Ханс Щрьодер твърди, че тази проста информация може да накара нашият мозък да работи по-добре.
