При бременност опасна може да е всяка патология, дори и ако е свързана с храносмилателната система и жлъчните пътища.

На фона на промените в хормоналния фон при част от жените е възможна поява на отлагания в жлъчния мехур, които изчезват след раждането.

А при други начални проявления на жлъчнокаменна болест възникват и след раждането, възможно е да станат причина за образуване на камъни и пясък в жлъчните пътища и в самия мехур.

При бременност оперативно лечение рядко се провежда, като се прибягва до използване на препарати, разтварящи камъни и способстващи за отделянето на жлъчка и пясък от мехура и протоците.

При наличие на предразположеност към жлъчнокаменна болест бъдещите майки имат нужда и активни профилактични мероприятия.

Бременност и камъни в жлъчката - опасно съчетание

Разпространение на болестта сред жените

В миналото проявленията на болестта са се смятали характерни за напреднала възраст, но днес се наблюдава тенденция към подмладяване и нарастване на заболеваемостта сред млади жени.

У нас според различни автори разпространението варира от 3-5 до 25% в различните възрастови групи.

В България годишно се правят по няколко хиляди операции за отстраняване на жлъчен мехур, заради изпълването му с камъни и формиране на жлъчни колики и усложнения.

За лечението на болестта се отделят много средства, макар и да е възможно провеждане на профилактични мероприятия.

Причини за камъни в жлъчката, влияние върху развитието

Болестта се среща в различни възрасти и групи, но при жените честотата е много по-висока, затова се разглежда като свързана с пола и с хормоналните дисбаланси.

Закономерността на по-честото развитие на жлъчнокаменна болест при жени се проследява от периода на пубертета до климакса. След този период различията по пол не са толкова съществени и очевидни.

Повишената честота на заболеваемост се свързва с бременност, а също и с прием на противозачатъчни и заместваща хормонална терапия.

Половите хормони се определят като основен провокиращ фактор, наред с неправилното хранене, наследственост и наличие на затлъстяване.

Определено влияние има и заседналият начин на живот, наличие на резистентност към инсулин и развитие на диабет, оперативни интервенции на храносмилателните органи.

Има данни, че честотата на възникване на болестта е свързана с броя родени деца, особено в млада възраст.

Така например, ако жените до 25-30 години са родили повече от 3-4 деца, 12 пъти по-често имат начални признаци на жлъчнокаменна болест, в сравнение с неродилите.

Разпространението на тази болест сред бременните може да достигне до 30%. Откриването на камъни нараства с напредване на бременността.

В първия триместър рискът е не повече от 1.5%, а непосредствено преди раждането стига до 12%.

След раждането застоят на жлъчка и камъните могат спонтанно да се излекуват, след нормализиране на хормоналния фон.

Защо се обостря ЖКБ при бременност и след раждане

На фона на бременност е характерно понижаване на тонуса на жлъчните пътища, което способства за хипотония на мехура и на протоците, застой на жлъчка в тях, сгъстяване.

Формира се пясък и малки камъни. След раждането, с възстановяване на тонуса на жлъчните пътища и на мехура е възможно движение на камъните. Това увеличава риска от запушване на мехура или на общия жлъчен проток.

Максимален е рискът през първата година след раждането, през тази година се пада максимумът оперативни интервенции по повод усложнения на ЖКБ с развитие на остър холецистит.

Кога са необходими радикални мерки, опасни ли са те

При част от жените е необходима по-активна тактика във връзка с риска от усложнения, които застрашават както бъдещата майка, така и плода.

Това е гангрена на мехура или сепсис, развитие на обтурационна жълтеница или реактивен панкреатит и перитонит.

В такива случаи е показна оперативна интервенция, лапароскопско отстраняване на пикочния мехур.

Не е установено неблагоприятно влияние на подобна операция на развитието на плода в първия триместър.

Но по възможност през този период не са препоръчителни операции, тъй като реакциите на стрес – пълна упойка, травма, могат да предизвикат спонтанен аборт.

В края на бременността, поради твърде голямата матка, са възможни технически трудности при изпълнение на операцията.

Най-оптимални са интервенциите през втория триместър, рисковете за майката и плода за минимални.